Заболеваемост и смъртност
По данни на Националния раков регистър за 2003 година заболеваемостта при жените в България е била 19,4/100 000. Общият брой случаи за 2003 г. е 788, което представлява 5,4% от всички злокачествени заболявания при жените. Наблюдава се пик в заболеваемостта във възрастовия период 60–75 г., където заболеваемостта е 42,9/100 000. Заболеваемостта от рак на яйчниците е на второ място след ракът маточното тяло в групата на гинекологичните неоплазии, като в същото време е причина за най-високата смъртност при жените от онкологични заболявания от същата група. Смъртността за 2003 г. е 9,5/100 000 жени. Броят на смъртните случаи от рак на яйчниците през 2003 г. е 383, което представлява 5,9% от смъртността от злокачествени заболявания при жените.
Новодиагностицирани случаи за 2003 г. по стадии. По данни на Националноия раков регистър. Общият брой случаи е 788.
Признаци и симптоми
Най-честият симптом е подуване или нарастване на корема, което се дължи на акумулиране на течност в перитонеалната кухина. Рядко се появява вагинално кървене. При жени над 40 г. упорити симптоми на харушено храносмилане (стомашен дискомфорт, газове, усещане за разтягане) може да са индикатор за по-задълбочено изследване за рак на яйчника. Скорошни изследвания показват, че симптоми на нарушено уриниране може да са допълнителен знак за рак на яйчниците.
Рискови фактори
Рискът от рак на яйчниците се увеличава с възрастта и достига връх в края на 7-ма декада. Наличието на бременност и използването на орални контрацептиви намаляват риска от развиване на рак на яйчниците. Използването единствено на естроген, като заместителна терапия след менопауза е доказано, че увеличава риска в няколко големи проучвания. По-голямата телесна маса може би също е свързана с увеличен риск. Жени, които са прекарали рак на гърдата или в чиито семейства се среща рак на гърдата или яйчниците имат увеличен риск. Унаследените мутации на BRCA1 и BRCA2 увеличават риска. Според проучванията, превантивното хирургично премахване на яйчниците заедно с Фалопиевите тръби може да намали риска при жени с мутации на BRCA1 и BRCA2. Друг генетичен синдром, наследственият неполипозен рак на дебелото черво също е свързан с рак на яйчника и ендометриума. Честотата на рак на яйчника е най-висока в индустриализираните страни.
Ранно откриване
Рутинен скрийнинг при жени със среден риск не се препоръчва поради факта, че няма налични скрийнигови тестове, които да са достатъчно точни. Гинекологичният преглед може да открие заболяването само в редки случаи и то когато стадият е вече твърде напреднал. Комбинацията, обаче от основен гинекологичен преглед, трансвагинален ултразвук и кръвен тест за CA 125 трябва да бъде предлагана на жени, които са с увеличен риск. Тези тестове също се препоръчват и при жени, които имат симптоми. При жени със среден риск трансвагиналният ултразвук и кръвният тест за CA 125 помагат за диагностициране, но не се използват за рутинен скрийнинг. Има окуражаващи резултати от изследвания на специфични комбинации от белтъци в кръвта (протеомика), които показват евентуални възможности за разработване на чувствителни скрийнингови тестове за жени с висок риск в бъдеще.
Лечение
Методите на лечение включват хирургия, химиотерапия и в някои случаи лъчелечение. Хирургичното лечение обикновено включва премахване на матката (хистеректомия) и единия или двата яйчника заедно с Фалопиевите тръби (салпинго-оофоректомия). При някои много ранни тумори се премахва само засегнатият яйчник, особено при млади жени, които желаят да имат деца. При напреднали случаи се прави радикален опит за премахване на всички коремни метастази с цел да се увеличи ефекта от химиотерапията. Според изследванията, жените диагностицирани с напреднал рак имат по-добър ефект от лечението ако са под грижите на гинекологичен онколог специализирал в областта на женските ракови заболяания на репродуктивните органи.
Преживяемост
Относителната преживяемост варира според възрастта; жени по-млади от 65 г. имат около два пъти по-голям шанс да живеат повече от 5 години след диагнозата в сравнение с жени над 65 г., съответно 57% и 28%. Общата едно- и петгодишна преживяемост на новодиагностицираните пациентки е съответно 76% и 45%. Данните са за Съединените щати. В българия не съществува реална статистика за преживяемост и изхода от лечение. Ако се диагностицира в локализиран стадий, петгодишната преживяемост е 94%, въпреки че само ок. 19% от случите се откриват в такъв стадий. При жени с регионално или метастазирало заболяване петгодишната преживяемост е съответно 68% и 29%. Очевидният спад в показателите за прживяемост се дължи на изменение в класификацията на злокачествените тумори на яйчника в последното издание на Международната класификация на онкологичните заболявания.
Автор на публикацията:
Д-р С. Вълев – СБАЛО по Онкология ЕАД, София
