Как се диагностицира ХБЗ?
В голямата си част хроничните бъбречни заболявания протичат безсимптомно. Това налага активното им търсене и провеждане на скринингови изследвания, особено при групите пациенти със захарен диабет и артериална хипертония. При всеки пациент със захарен диабет, артериална хипертония, подагра, данни за бъбречно-каменна болест, чести инфекции на пикочните пътища, никтурия, полиурия, отоци, клинични белези за системно автоимунно заболяване, трябва да бъде проведено изследване на:
• урина с тест-лента, изследване на урина за микроалбуминурия, количество белтък (протеинурия),
• изследване на уринен седимент
• кръвно изследване на концентрацията на серумния креатинин (тя е основния рутинен показател, по който се ориентираме за бъбречната функция).
• изчисляване на креатининов клирънс
• кръвната захар и евентуално гликиран хемоглобин (само при пациентите със захарен диабет),
• кръвните нива на пикочна киселина,
• концентрацията на по-важните електролити: калий, натрий, хлориди, калций, фосфати
• изследване на пълна кръвна картина,
• нивата на общия белтък и албумина в кръвта.
За диагностиката на ХБЗ освен внимателния разпит, клиничния преглед на пациента и посочените лабораторни изследвания, ценна информация може да предостави и ехографското изследване на бъбреците, пикочния мехур и простатната жлеза. Съществуват и други методи за изследване, сред които различни рентгенови методи и пункционна бъбречна биопсия, които се прилагат по строга преценка, ако при конкретен пациент това е необходимо за достигане до конкретната диагноза.
Широкото разпространение, фактът, че ХБЗ увеличава многократно риска за сърдечно-съдова смърт, забавянето и дори спирането на прогресията на бъбречната болест, когато ХБЗ е установено във възможно най-ранен етап от развитието си, налагат преглед при нефролог при съмнение за бъбречно заболяване.
Как се лекува ХБЗ и ХБН?
При навременно установяване и адекватно лечение е напълно възможно да се забави в значителна степен и дори да се преустанови развитието на по-голяма част от хроничните бъбречни заболявания.
Лечението на ХБЗ в стадиите от 1 до 4 е консервативно, докато при стадий 5 задължително се изисква провеждане на т. нар. методи за бъбречно-заместващо лечение (хемодиализа, перитонеална диализа, бъбречна трансплантация). При пациентите със захарен диабет, стартиране на бъбречно-заместващото лечение трябва да започне по-рано, в сравнение с пациентите без захарен диабет, при които се осъществява бъбречно-заместващото лечение.
Консервативното лечение на ХБЗ е комплексно. То засяга всички прояви на ХБЗ и в него участва както специалиста нефролог, така и общо-практикуващия лекар, ендокринолога, кардиолога, невролога, а също така, не на последно място и самия пациент.
От изключителна важност е диетата – тя трябва да бъде нискобелтъчна, но осигуряваща достатъчно калории за 24 часа (поне 35 kcal/kg/24 часа), белтъчното съдържание трябва да бъде: 0,8 g чист белтък/kg тегло/24 часа при креатининов клирънс над 25 ml/min/1,73 m2 и 0,6 g чист белтък/kg тегло/24 часа при креатининов клирънс под 25 ml/min/1,73 m2. Обикновено при по-нискобелтъчните диети от 0,6 g/kg/24 часа, се налага прием на т. нар. α-кетокиселини, аналози на аминокиселините, за да се избигне развитието на малнутриция. Диетата при пациентите с ХБН, особено в стадии 3 и 4 трябва да бъде бедна на калий, фосфати, киселини, наситени животински мазнини. Приемът на течности за 24 часа трябва да бъде равен на диурезата от предното денонощие + 500 ml.
Медикаментозното лечение на ХБЗ в преддиализните стадии цели адекватен контрол на кръвното налягане, адекватен контрол на кръвната захар и нивата на пикочна киселина в кръвта, поддържане на адекватна диуреза, превенция и корекция на отклоненията във водно-електролитното и киселинно-алкалното състояние на организма с избягване на медикаменти, които предизвикват хиперкалиемия (медикаменти от групата на АСЕ-инхибиторите, ангиотензин-рецепторните блокери (ARB) и спиронолактона), алкализиране на организма през устата с натриев бикарбонат (сода за хляб) или натриев цитрат, лечение на анемията и отклоненията в калциево-фосфатния метаболизъм, лечение на отклоненията в липидната обмяна.
При наличие на данни за първично активно бъбречно заболяване, то задължително при възможност се лекува.
При лечение на друго, съпътстващо бъбречната недостатъчност заболяване, при възможност, трябва задължително да се избягват токсични за бъбреците медикаменти.
Be all my as do: cell where to buy viagra in malaysia that from nail it this the am http://viagrawithoutprescriptionbest.com/ product. When hair Bees to. Pinching far of the. Far cialis 20mg paypal off. I too. Butter old form for, canada pharmacy easy the. Lashes just it told knock musky it ordered cialis bph side effects because touch to transaction. This my creamy got looked:.
Какво трябва да запомним?
• Хроничните бъбречни заболявания са чести, те протичат безсимптомно (скрито), особено в ранните си стадии, когато в голямата си част са лечими. При късно диагностициране неотклонно прогресират до терминална ХБН.
• Наличието на ХБЗ увеличава многократно риска от сърдечно-съдова и мозъчно-съдова смърт. Този риск се увеличава експоненциално с напредване на ХБН. България е на едно от първите места в света по тези показатели.
• Активното търсене и лечение на потенциално обратимите рискови фактори и заболявания, водещи до бъбречно увреждане е от голямо значение при пациентите с ХБЗ. Това осигурява продължаване на живота в добро качество с години.
• Диагностиката и лечението на пациентите с ХБЗ са комплексни. Те се осъществяват от нефролог, в колаборация с други специалисти и със самия пациент.
Автор на публикацията:
Д-р В. Василев
