Големите успехи в изследванията на рака през 2006 година – перспектива 5 години по-късно (част II)

Рак на отделителната и половата система

в тази група влизат ракови заболявания на простата, бъбреците, тестисите и пикочния мехур. Най-значимите научни открития през 2006 г. бяха в областта на лечението на рак на бъбрека. През декември 2005 г. FDA одобри прицелния агент сорафениб (Nexavar) за лечение на авансирал рак на бъбрека, след като няколко проучвания показаха, че лекарството забавя прогресията на заболяването и подобрява преживяемостта.

Темсиролимус подобрява реживяемостта при авансирал високорисков рак на бъбрека

Международноо мултицентрично клинично проучване фаза ІІІ доказа, че използването на експерименталното лекарство темсиролим като първа линия на лечение при високорискови пациенти с авнасирал ракк на бъбрека е по-ефективно, както от стандартното лечение с интерферон–алфа, така и от комбинацията на интерферон-алфа с темсиролим. Темсиролимус (Torisel) е прицелен инхибитор на mTOR, белтък, регулиращ клетъчното делене и ангиогенезата (растежа на кръвоносни съдове, които хранят тумора). Проучването имаше три рамена – 207 пациента получиха интерферон-алфа, 209 получиха темсиролимус и 210 получиха комбинация от двете лекарства.

Сунитиниб подобрява свободния от прогресия период при авансирал рак на бъбрека

Международно клинично проучване фаза ІІІ, включващо 750 пациента с авансирал бъбречно-клетъчен рак показа, че сунитиниб (Sutent) подобрява свободния от прогресия период, заедно с обективния отговор при сравнение със стандартното лечение с интерферон-алфа. Сунитиниб бе одобрен от FDA през януари 2006 г. за втора линия лечение на авансирал бъбречен карцином при пациенти прогресирали след имунотерапия. Горното проучване бе първото, което оценява ефекта на лекарството при нелекувани пациенти.

Високодозовата химиотерапия не е по-добра от конвенционалната химиотерапия при рак на тестиса

Рандомизирано клинично проучване фаза ІІІ, сравняващо високодозова химиотерапия с конвенционално дозова химиотерапия показа, че лечението с високодозова терапия не подобрява преживяемостта или процента на отговор при пациенти с метастатични герминативноклетъчни тумори (предимно рак на тестиса).

Гинекологични ракови заболявания

Към тази група спадат раковите образувания на маточната шийка, маточното тяло, яйчниците, фалопиевите тръби, външните полови органи и влагалището. Ракът на маточната шийка е тясно свързан с човешкия папиломен вирус (HPV) и е с голяма честота в развиващите се страни, където скрийнинговите тестове не са широко използвани и много преканцерозни лезии остават незабелязани и нелекувани. Един от най-значимите напредъци при тази група ракови заболявания през последната година бе одобрението от FDA на първата в света ваксина за превенция на инфекция с HPV.

FDA одобрява първата ваксина за превенция на инфекция с HPV

През юни 2006 г. FDA одобри ваксината, позната като Gardasil, която е с доказана 100% ефективност при превенцията на преканцерозите на маточната шийка, свързани с HPV 16 и 18 при жени, които не са били предварително изложени на тези вирусни щамове. Горните два щама заедно са отговорни за 70% от случаите на рак на шийката в световен мащаб. Реултатите, свързани с Gardasil, са от 4 клинични проучвания фаза ІІ и ІІІ, които включват общо повече от 20 000 жени между 16 и 26 години от различни страни и са събирани в продължение на 5 години.
Ваксината може би има ефект и срещу рак на влагалището и външните полови органи.
Друга ваксина, позната като Cervarix, която е насочена срещу щамове 16 и 18 на  HPV показва обещаващи резултати в клинични проучвания и се очаква да бъде обсъдена за одобрение от FDA в началото на 2007 г.

Химиотерапия, прилагана в коремната кухина удължава шреживяемостта при жени с авансирал рак на яйчниците

Ново проучване показа,че прилагането на химиотерапия директно в коремната кухина (интраперитонеална химиотерапия) в добавка към венозната химиотерапия значително удължава преживяемостта при жени с авансирал рак на яйчника. Клиничното проучване фаза ІІІ включва 425 пациентки с авансирал рак на яйчника.

Рак на глава и шия

Ракът на глава и шия засяга носа, устата, езика, гърлото и гръкляна и обикновено се лекува с комбинация от хирургия, химиотерапия и /или лъчетерапия. Традиционно този тип рак е изключително труден за лечение.

Цетуксимаб прилаган заедно с лъчетерапия подобрява преживяемостта при пациенти с рак на глава и шия

Многонационално проучване доказа, че добавянето на лекарството цетуксимаб (Erbitux) към високодозова лъчетерапия при пациенти с локално авансирал рак на глава и шия забавя раковия растеж и удължава преживяемостта в сравнение с пациенти, които получават само лъчетерапия. Цетуксимаб е моноклонално антитяло, което е насочено срещу рецептора за епидермален растежен фактор в раковите клетки, който стимулира растежа и възстановяването на раковите клетки.
Цетуксимаб бе одобрен за лечение на метастазирал рак на дебелото черво в комбинация с химиотерапия през 2004г. Като следствие от публикуването на горното проучване FDA одобри през 2006 г. лекарството за употреба в комбинация с лъчетерапия за леение на плоскоклетъчен рак на глава и шия, като по този начин цетуксимаб става първото одобрено лекарство за това заболяване през последните 45 години.

Добавянето на доцетаксел към стандартната терапия за авансирал на глава и шия удължава преживяемостта

Международно мултицентрово клинично проучване фаза ІІІ показа, че пациенти с локално авансирал рак на глава и шия, които са получили първоначална (индукционна) химиотерапия, включваща доцетаксел (таксотер) имат 30% намалена вероятност от смърт в сравнение с пациенти, които са получили стандартна индукционна терапия (цисплатин, 5-ФУ).

Рак в детска възраст

През последните няколко десетилетия бе постигнат значителен прогрес в лечението на детските карциноми, довело до увеличаване на петгодишната преживяемост до близо 80% в сравнение с 58% преди 30 години. Най-значимият напредък през 2006 г. бе одобрението от FDA на две лекарства, използвани за лечение на детски хематологични ракови заболявания.

FDA одобрява пегаспаргаза за новодиагностицирани случаи на остра лимфобластна левкимия

През юли 2006 г.  FDA одобри пегаспаргаза (Oncaspar) за лечение на деца, които са новодиагностицирани с остра лимфобластна левкимия, която е най-честият рак, диагностициран при деца. Одобрението на FDA дойде на базата на рандомизирано мултицентрово клинично проучване обхващащо 118 деца. Пегаспаргаза е модифицирана форма на Л-аспарагиназа, която е естествен ензим. Основното предимство на пегаспаргаза е, че при нея се прилагат значително по-малко инжекции в сравнение с Л-аспарагиназа – три инжекции за 20-седмичен период, в сравнение с 21 инжекции при стандартния режим.

FDA одобрява неларабин за редки случаи на левкимия и лимфом

През октомври 2005 г. FDA одобри неларабин (Arranon) за лечение на деца с остра Т-клетъчна лимфобластна левкимия и Т-клетъчен лимфобластен лимфом, чиито заболявания не са отговорили или са рецидивирали след два химиотерапветични режима.

Рак на белия дроб

Заболеваемостта и смъртността от рак на белия дроб започват да спадат през последните години, благодарение на намаляване на процента на пушачите, особено сред мъжете. Въпреки това болестта остава водещият убиец сред раковите заболявания. През 2006 г. имаше прогрес в лечението на рака на белия дроб. Някои прицелни терапии доказаха ефективност при лечение, а други проучвания показаха, че провеждането на химиотерапия след операция при по-авансиралите случаи може да удължи преживяемостта. В същото време не всички пациенти с рак на белия дроб имат еднаква полза от този вид лечение. Изследователите откриват, че специфични характеристики на всеки тумор могат да подпомогнат прогнозата и предскажат отговора към лечение.

Създаден е генетичен тест, с помощта на който може да се определи прогнозата на рака на белия дроб

Ново проучване направено в университета “Duke” доведе до създаването нов генетичен тест, който един ден би могъл да подпомогне лекарите в това да предвидят при кои точно пациенти диагностицирани с недребноклетъчен карцином в ранен стадий има най-голяма вероятност заболяването да рецидивира. В изследването учените комбинираха данни от две американски мултицентрови проучвания, като прегледаха гените на 89 пациента за да създадат генетичен профил, който да предскаже рецидивиращата способност на тумора. Този „белодробен метагенен модел” предсказва рецидивирането в 72% до 79% от случаите. Тази успеваемост е по-висока от тази постигана ако се използват само клиничните характеристики. Тестът е изключително полезен в определянето на тези пациенти в стадий ІА, при които е добре да се прилага химиотерапия след операция. Засега стандартното лечение на белодробен карцином е само оперативно. 25% от пациентите, обаче развиват рецидиви.

Белодробни карциноми, които съдържат белтъка ERCC1 отговарят на лечение с платина по-често

Изследователите участващи в проучването International Lung Cancer Trial откриха, че пациенти с недребноклетъчен карцином който не съдържа протеина ERCC1, играещ важна роля във възстановяването на ДНК, включително и следствие на химиотерапия, отговарят добре на лечението с противораковия медикамент цисплатин.

Изследвания потвърдиха, че ерлотиниб и гефитиниб са активни при белодробен рак с мутации на EGFR

За пръв път четтири проспективни проучвания показват, че ерлотиниб (Tarceva) и гефитиниб (Iressa) могат да бъдат особено ефективни при пациенти с рак на белия дроб, при който се срещат мутации на гена за EGFR. По-ранните проучвания показаха, че отговорът към тези медикаменти е едва 8% – 10% при пациенти, при които не се наблюдават такива мутации. Двете лекарства спадат към групата на тирозин-киназните инхибитори и потискат активността на ензим нрачен тирозин киназа на рецептора за епидермален растежен фактор, намиращ се на повърхността на голяма част от туморните клетки, вкл. и тези на белодробния рак. Неговата функция е да контролира туморния растеж. Ерлотиниб и гефитиниб са активни при случаи на мутации в екзони 19 и 21 на гена за EGFR (екзонът е сегмент от гена. Който съдържа информация за синтеза на съотв. белтък).

Рак на кожата

Няколко изследвания прз 2006 г. установиха клинични и генетични фактори, които водят до по-добро разбиране на биологичните особености на меланома, което е ключово за разработванети на по-ефективни методи на лечение и превенция. В допълнение на това, изследователите разработиха нов метод, с помощта на който може да се оцени риска на човек от  развитие на меланом, като съответно може да се изработи план за адекватно проследяване.

Биопсията на сентинелни лимфни възли помага за това да се намали риска от рецидивиране на меланома и да се прогнозира преживяемостта

Най-голямото клинично проучване за оценка на ролята на биопсията на сентинелни лимфни възли в стадирането на меланом показва, че процедурата може да подпомогне определянето на прогнозата на пациента и да намали риска от рецидивиране. Биопсия та на снтинелни възли включва  хирургична оценка на лимфните възли в областта, в която раковите клетки са с най-голяма вероятност да се разпространят. Ако възелът съдържа ракови клетки, останалите лимфни възли около него се отстраняват и се изследват. Ако във възела няма ракови клетки не се отстраняват други възли. Проучването включва 1 269 пациента.

Разработен е нов способ за идентифициране на хора с висок риск от развитие на меланом

В рамките на многоцентрово проучване проведено от Националния раков институт на САЩ (NCI) бяха използвани данни от повече от 1 600 пациента с меланом с цел да се разработи способ, с който да се оцени индивидуалния риск от развитие на меланом.

Превенция на рака

Пруочванията в областта на превенцията на рака включват изследвания на влиянието на начина на живот върху риска от рак. Тук влизат проучванията върху тютюнопушенето, спортуването, диетините режими, поддържането на здравословно телесно тегло, както и проучванията върху определени лекарства, ваксини и хранителни добавки, които могат да намалят риска от рак – стратегия наречена още „химиопревенция”. Най-значимите постижения в областта на раковата превенция през 2006 бяха в химиопревенцията – одобрението от FDA на ваксина за превенция на инфекцията с HPV и излизането на резултатите от първото проучване директно съпоставящо намаляването на риска от развитие на рак на гърдата от тамоксифен и ралоксифен.
Тамоксифен и ралоксифен са еднакво ефективни в превенцията на инвазивен рак на гърдата, но имат различия по отношение на првенцията на неинвазивен рак, както и по отношение на страничните реакции.
Най-голямото проучване върху превенцията на рак а гърдата (STAR) показа, че тамоксифен и ралоксифен са еднакво ефективни по отношение превенцията на инвазивен рак на гърдата при жени с висок риск, като го редуцират с ок. 50%. Изследването показа още, че ралоксифен не е толковаефективен, като тамоксифен в превенцията на неинвазивен рак, но тамоксифен води до развитие на повече случаи на рак на маточното тяло и тромбообразуване в сравнение с ралоксифен. Проучването бе проведено в повече от 500 центъра в САЩ и Канада, като част от проекта NSABP (National Surgical Breast and Bowel Project) и включва 19 747 постменопаузални жени с по-висок риск от развитие на рак на гърдата.

Автор на публикацията:

Д-р С. Вълев – СБАЛО по Онкология ЕАД, София

Leave a Comment

Създател на сайта: Д-р Васил Василев - Уролог | в партньорство с Urology.bg - Българският Урологичен Портал