Тетанусът е остро заболяване със световно разпространение. То е незаразно, преносимо токсо-инфекциозно състояние, поразяващо хора и животни и често е фатално. Характеризира се с интензивни, интермитентни мускулни спазми и вторична генерализирана ригидност в резултат на невротоксин (тетаноспазмин), продуциран от грам-положителни бактерии (клостридиум тетани). Тетаничнита бактерия и нейните спори попадат в почвата чрез изпражнения на тревопасни животни – бактерионосители. Входната врата за инфекцията е нараняване на кожата или лигавиците и директно поселяване в човешкия организъм. Заболяването по-често се среща у деца. Възможно е заразяване при раждането, като се използват не стерилни инструменти за прерязване на пъпната връв (неонатален тетанус)
Различават се четири клинични периода. Инкубационен период – от 5 до 15 дни. По-кратък инкубационен период обикновенно се последва от по-тежка болестна картина. Продромалтият период се характеризира със спазъм или гърч на дъвкателната мускулатура (тризмус).През периода на пълно развитие на клиничната симптоматика мускулните контрактури (спазми) се разпространяват и генерализират надолу по цялото тяло, болезнени са, което е свързано с характерната извита поза на пациента (опистотонус), говорът и дъвченето се затрудняват извънредно много, гърчовете обхващат и мимическата мускулатура на лицето (характерно е тетаничното лице или сардонична усмивка). Тетаничните гърчове постепенно се засилват и стават по-продължителни (тетаничен статус). Съзнанието е запазено, което прави гърчовете още по-мъчителни. При оздравителния период при благоприятно развитие на заболяването са налице дезориентация, емоционална лабилност и депресия.
Усложнения на заболяването – фрактури (счупвания), рабдомиолиза (разпадане на мускули), аспирационна пневмония, бъбречна недостатъчност, аритмия, асфиксия (задушаване), смърт.
Лечението се провежда в болнично инфекциозно заведение. При тежки случаи болните се включват на апаратно дишане.
Профилактиката се състои в задължителна ваксинация. Реваксинацията се провежда през 10-годишен интервал. При нараняване профилактично се прилага тетаничен анатоксин и при имунизирани лица, ако от последната имунизация са изминали повече от 12 месеца. При неимунизирани лица в такива случаи освен тетаничен анатоксин се прилага и противотетаничен серум.
Aвтор на статията
Д-р Гергана Петрова – педиатър
