Всички знаем, че бактериите и вирусите са най-активни в радиус от 2-3 метра от болния човек, но по време на есенно-зимния период опасността от зараза е по-голяма дори и в по-големите закрити помещения (защото не се отварят прозорците и не се проветрява), а най-прекрасната среда за „инфекциозни контакти” си остава градския транспорт, поради „интимния” характер на срещите в него. Още с проникването си в организма, микробите започват агресивно да увреждат клетките и органите, а макроорганизмът мобилизира своите защитни и регулаторни механизми за обезвреждането на микробите.
При децата (особено кърмачетата) проблемът е, че те се раждат с незрялост най-вече на централната нервна система, откъдето произлиза ниската реактивност, характеризираща се със слаба възпалителна реакция и ниска способност за образуване на антитела. Ето защо водещи са общите симптоми – температура, безпокойство, безапетитие, раздразнителност, което е предпоставка за по-лесно усложнение. Най-често срещаните детски инфекции са грип, парагрип, аденовирус и различните видове шарки. Лечението им най-често е симптоматично. При децата повишената температура вследствие на респираторна инфекция е най-честата причина и повод да се търси медицинска помощ.
Едва ли има родител, на който не му е позната следната ситуация: детето се събужда през нощта и плаче неутешимо, топло е на пипане, а термометъра показва например 39 градуса. В този момент родителите се паникьосват, какво да се направи? Проблемът идва и от факта, че с годините сред нас има едно погрешно разбиране, че температурата е нещо лошо и винаги е свързана с тежко заболяване. Истината е, че повишената температура е нормален отговор на организма за борба с инфекцията, признак че имунната система е мобилизирана. Човекът е топлокръвен организъм с нормална температура 36,8°±1°. Повишаването на температурата над 37,5 градуса е резултат от повишената топлопродукция и/или намаленото отдаване на топлина (процеси, които се контролират от центъра на терморегулация в мозъка). В клиничната практика е възприето температура (измерена под мишницата) от 37° до 37.9° да се отбелязва като леко повишена (субфебрилна), тази от 38° до 38.9° – умерено повишена (фебрилна), висока е температура от 39° до 39.9° и много висока (хиперпирексия) над 40°. Трябва да се знае,че аксиларната (под мишницата) температура с 0.5 до 0.8° по-ниска от ректалната.
Да се понижава температурата на всяка цена не бива до бъде самоцел. За съжаление у родителите често е налице т.нар.”температуро-фобия”, която води до ненужно, понякога вредно, а и скъпо лечение.
Ако температурата е до умерено повишена или дори висока, но се повлиява бързо от приложени у дома антипиретици (парацетамол или ибупрофен например), родителите могат да се успокоят – най-вероятно се касае за банална инфекция, която може да се овладе само със симптоматични средства в домашни условия. Разбира се това правило си има изключения – деца с хронични белодробни или сърдечни заболявания, деца които са получили „фебрилен гърч” при сравнително ниска температура, новородени и кърмачета – обезателно се нуждаят от лекарска консултация.
Ако детето е с инфекция, свързана с умерено повишена или висока температура освен температуро-понижаващи (антипиретици) средства, трябва да се спазва постелен режим, с който се избягва натоварването на организма при образуване на топлинна енергия от движението. Удачно е да се дадат лекарства и вещества, стимулиращи общата реактивност на организма (витамини, имуномодулатори или имуностимулатори). Не бива да се забравят и общотонизиращи методи за избягване на обезводняването – поне 1-1,5 литрa вода според възрастта на детето.
В аптечната мрежа се предлагат значителен брой антипиретици. Приложението на тези медикаменти се препоръчва при температура над 38° и нарушено общо състояние на детето. Всеки родител трябва да знае, че aspirin®( или ацетил-салицилова киселина) не трябва да се дава на деца под 12 години (в някои страни е забранен за приложение при деца под 16 години), поради опасност от развитие на усложнение, водещо до чернодробна недостатъчност.
Най-дълго прилаган в практиката е парацетамола, неговата единичната доза е 15 мг/кг тегло, и може да се дава през 4 часа. В прекомерно високи дози парацетамола е токсичен за черния дроб, а алергични реакции са описани като единични случаи по световната литература.
В детската възраст друг широко-използван антипиретик е ибупрофен, който се дозира по 20 мг/кг телесно тегло и може да се дава през 6 часа. Ибупрофена е от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВ), което го прави удачен избор за обезболяване особено при наличие на възпалителна компонента например артрит. Поради риска от развитие на бронхоспазъм желателно е всички препарати от групата на НСПВ да се избягват при пациенти с астма.
Метамизол също притежава антипиретичен, спазмолитичен и аналгетичен ефекти, но поради многобройните нежелани лекарствени реакции (алергия, нефропатия, агранулоцитоза) го правят неподходящ за приложение при деца.
При всички случаи, най-добре е да се използва само едно температуропонижаващо средство. Друг момент, който не бива да се пропуска е, че ако детето повръща, за да се постигне ефект трябва да използвате свещички.
При повишена температура, предложете течности на детето и намалете количеството дрехи, с които то е облечено. Дайте лекарство за понижаване на температурата. И все пак ако не успеете да се справите в неравната борба с инфекциите сами, то тогава се обадете на Вашия лекар за консултация.
Автор на статията
Д-р Гергана Петрова – педиатър
