Пункционна бъбречна биопсия

Пункционната бъбречна биопсия (ПББ) е инвазивна диагностична техника, при която след предварителна подготовка на пациента, под локална анестезия (поставена упойка) със специално устройство и игла се взима малко парченце бъбречна тъкан. Цялата манипулация се извършва под непрекъснат ултразвуков (ехографски) контрол.
Взетата от биопсията бъбречна тъкан се изследва от специалист-патолог чрез светлинна микроскопия, имунофлуоресцентно, а понякога и на електронен микроскоп. Получената информация определя конкретната диагноза на бъбречното заболяване, неговата активност, дава насоки за провежданото лечение.

Какво включва предварителната подготовка на пациента?

Към извършването на ПББ се пристъпва след установяването на определени показания (дадени по-долу) за нея. Подготовката на пациента за извършването на биопсията е също толкова важна колкото и самата манипулация. Предварителния ехографски преглед ни дава информация за разположението и големината на бъбреците, както и за наличието на аномалии, бъбречни кисти, тумори и др. процеси, които могат да бъдат противопоказания за извършването на ПББ. Необходимите предварителни изследвания включват пълна кръвна картина, изследване на параметрите на кръвосъсирването и определяне на кръвната група на пациента. Важна част от подготовката е пациентите да бъдат посъветвани да преустановят приема на ацетилсалицилова киселина (Aspirin) и/или на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) поне една седмица преди биопсията. При провеждането на поддържаща терапия с антикоагулантни средства е необходимо преминаването на лечение с Heparin, който може да бъде прекъснат временно в деня преди манипулацията. В деня преди биопсията е задължително тестуването на пациента с локалната упойка, която ще се използва (най-често това е Lidocaine), за да се избегне нежелана алергична реакция.

Какви са показанията и противопоказанията за извършването на ПББ?

Относно показанията и противопоказанията за извършването на бъбречната биопсия няма единно мнение сред нефролозите. В някои държави някои от противопоказанията се приемат за относителни, тоест при определени условия или след преодоляване на състоянието, ПББ може да се проведе. Така или иначе, дадените по-долу показания и противопоказания се приемат за основни в нефрологичните среди.

Показания за извършване на пункционна бъбречна биопсия:

♦ Нефрозен синдром – при деца към биопсия може да се пристъпи, ако няма ефект след проведено кортикостероидно лечение. При възрастни провеждането на бъбречна биопсия е наложително за установяване на причината за бъбречното заболяване.
♦ Системно заболяване (системен лупус еритематозус, васкулити и др.) с налична протеинурия или бъбречна недостатъчност – биопсията в този случай ни дава информация за засягането на бъбрека при системното заболяване.
♦ Захарен диабет (ЗД) – към биопсия се пристъпва само когато са налице белези за бъбречно засягане, които не могат да се обяснят със ЗД (налична в началото от развитието на захарния диабет протеинурия, еритроцитурия или бъбречна недостатъчност). Тогава чрез бъбречна биопсия можем да установим съпътстващо диабета бъбречно заболяване.
♦ Остра бъбречна недостатъчност – при неясни причини за нейното развитие.
♦ Протеинурия – при установен белтък в урината в по-ниски от нефрозните стойности или когато е съчетана със активен уринен седимент.
♦ Хематурия (микро или макроскопска) – при наличие на кръв в урината, продължаваща повече от 6 месеца, провеждането на ПББ дава полезна информация. Необходимо е предварително изключване на други причини за хематурията, например урологични.
♦ Хронична бъбречна недостатъчност с неясна причина – към бъбречна биопсия се пристъпва при неясни причини за хроничната бъбречна недостатъчност, но само когато при ехографския преглед вида и размерите на бъбреците позволяват нейното извършване.
♦ Трансплантиран бъбрек – биопсията в този случай е показана за установяване на реакции на отхвърляне на трансплантирания орган, възникнали наново или възвърнали се в трансплантирания орган гломерулонефрити.

Противопоказания за извършване на пункционна бъбречна биопсия:

♦ Несъгласие на пациента – след внимателното разясняване на съществото на процедурата, нейното провеждане и възможните усложнения, пациента е в правото си да не се съгласи тя да се проведе.
♦ Бъбречна поликистоза – наличие на бъбречни кисти, при които не е възможно провеждането на бъбречна биопсия.
♦ Единствен функциониращ бъбрек – някои нефролози определят единствения бъбрек като относително противопоказание. Според повечето нефролози то е абсолютно противопоказание за провеждане на биопсия.
♦ Бременност – бъбречната биопсия носи риск за майката и плода и не се провежда по време на бременността, въпреки евентуалното наличие на активно бъбречно заболяване. Тя носи информация за евентуално бъбречно заболяване и може да се проведе най-малко 6 месеца след раждането.
♦ Остър пиелонефрит / абсцес на бъбрека – при наличие на възпалително заболяване или гнойна колекция на бъбрека бъбречна биопсия не се провежда.
♦ Бъбречна неоплазия – при наличие на туморно заболяване бъбречна биопсия не се провежда.

Какво трябва да запомним?

♦ Пункционната бъбречна биопсия ни дава уникална информация за естеството на бъбречното засягане, активността на заболяването, определя терапевтичния ни подход.
♦ Няма единно мнение относно това кога трябва и кога не трябва да се осъществи бъбречна биопсия.
♦ Към извършването на биопсия се пристъпва след информираното съгласие на пациента и след провеждането на предварителна подготовка.

Автори на публикацията:

Д-р Г. Ранчев, Д-р В. Василев