Полиомиелитът се причинява от човешкия полиовирус и засяга предимно централната нервна система, като може да доведе до парализи. Заболяването е познато още като детски паралич, поради факта, че повечето случаи са при малки деца: 60-70% от случаите са при деца под 3 годишна възраст, 90%.- до 5 години. Човешкит полиовирус се отличава с голяма устойчивост в околната среда. Единствения резервоар на вируса са болните от полиомиелит или здравите вирусоносители, които отделят вируса чрез изпражненията. Заболяването се предава по фекално-орален механизъм. Описан е и въздушно-капков механизъм на предаване, обусловен от наличието на вируса в носоглътката и отделянето му по капково-слюнчен път. Проникналият в устата вирус се заселва и размножава в лимфните възли на фаринкса, и на чревната лигавица, откъдето се отделя чрез изпражненията в околната среда. Вирусът достига до всички органи и системи, може да проникне през определен тип нервни клетки, като последващото му мултиплициране в тях може да ги убие. Инкубационният период е от 5 до 35 дни. Клинично може да протече като асимптомно заболяване до парализи и дори смърт. Субклиничните инфекции зависят от щама на вируса, като изчисленото съотношение субклинични към клинични инфекции варира между 60:1 и 1000:1. При заболяването се позитивират характерни симптоми като вратна ригидност, симптома на триножника и други. 
Различават се две форми на заболяването – паралитична и непаралитична.
При паралитичната форма след инкубационния период се развива грипоподобен синдром с главоболие, фебрилитет, повръщане, болки в гърлото, коремна болка и дискомфорт, безапетите и мускулни болки. След 3 до 8 дни настъпва разгърнат стадий на болестта – с изпотявания, сънливост или възбуда, ригидност на врата, поява на патологични рефлекси, болка и вялост на мускулатурата, особено на долните крайници, потрепвания на мускулите, трудно преглъщане, промяна в гласа, парестезии. В резултат на заболяването се развива най-често изолирана, асиметрична вяла парализа. При засягане на невроните от гръбначния стълб е налице мускулна слабост, парализа и атрофия на засегнатия крайник, най-често долните крайници. При засягане на витални центрове в ЦНС (булбарна форма) може да настъпи артериална хипертония, сърдечни усложнения и асфиксия. При засягане на дихателната мускулатура (засягане на дихателните центрове в мозъка) се развива дихателна недостатъчност и смърт.
Възстановителният процес продължава от 2-4 месеца, а след това настъпилите вяли парализи остават в стационарно състояние. В почти 65% от случаите парализите имат траен характер. Централно-мозъчната паралична форма протича много тежко, като смърт настъпва в следствие на парализа на дишането и гълтането.
Непаралитичната форма на полиомиелита протича с болестна картина на абортивен полиомиелит или полиомиелитен менингит.
Лечението се провежда в болнично инфекциозно заведение. Прилагат се витамини от група В, кортикостероиди, нивалин, аналгетици, спазмолитици,топли компреси, физикални процедури. През възстановителния период се прилагат ръчен и вибрационен масаж, електростимулация на засегнатите мускули, санаториално лечение в специализирано заведение.
Профилактиката се състои в задължителна ваксинация на подлежащите контингенти от населението с противополиомиелитна ваксина. По показание се извършва реваксинация на застрашени групи от населението, особено при епидемична обстановка. Ваксината се понася добре и в повечето случаи създава продължителен и стабилен имунитет. Заболялите и съмнително-инфектираните лица подлежат на изолация, а на местопребиваването им преди изолацията се извършва грижлива дезинфекция.
Aвтор на статията
Д-р Гергана Петрова – педиатър
