Коронарният стент представлява метална тръбичка, с мрежести стени, която се поставя по специален начин в кръвоносните съдове на сърцето с цел да ги поддържа в отворено състояние. В стента се намира малък балон, чрез раздуването на който се разпъва стента и прилепва плътно към стените на кръвоносния съд.
Процедурата, при която те се поставят , се нарича перкутанна коронарна интервенция – на английски – PCI – percutaneous coronary intervention. Целта на поставянето на коронарните стентове е да се намалят оплакаванията на болните от гръдна болка. Съществуват доказателства, че при пациентите с остър миокарден инфаркт те могат да доведат до по-добра преживяемост – т.е. да спасят живота на болните.
Стентовете могат да бъдат поставяни не само в коронарните съдове на сърцето, но също така и в периферни артерии – на долните крайници, на каротидните артерии на шията. Целта е същата – да подддържат в отворено, нестеснено състояние съответния съд и да облекчат оплакванията на болния.
Първото поколение коронарни стентове са изцяло метални – така са и наречени – „bare metal stents”. Проблем при тези стентове е натрупването на тъкан върху стента, което представлява реакция на организма към това чуждо тяло. Процесът се нарича рестеноза и може да доведе отново до високостепенно стеснение или дори запушване на лекувания съд. Процесът е бавен и отнема около 3-6 месеца, като при поставяне на обикновен метален стент честотата на рестенозата е около 20 %.
Вторият проблем, който възниква при поставяне на коронарен стент, е възможността върху метала да се обравува тромб – т.нар. инстент тромбоза, който да запуши съда и да доведе до инфаркт. Съвременната фармакология обаче е решила този проблем достатъчно ефективно – разработени са и се използват медикаменти, които правят вероятността това да се случи много, много малка. Основно средство представлява ацетилсалциловата киселина, по-известна като аспирин – старо, изпитано и много мощно средство за подтискане на тромбообразуването. Пациентите с поставен стент трябва да приемат аспирин през целия си живот. Вторият широко разпространен медикамент за подтискане тромбоцитната агрегация и формирането на тромб, се нарича клопидогрел. Той се приема след поставяне на стента, за различно продължително време – между 1 месец и една година. Най-често се приема 1 табл. от 75 мг. дневно, като особено важно е да не се изпусне нито един ден без прием.
Последното поколение коронарни стентове са по-сложни като структура и имат способността да излъчват определена химическа субстанция за известен период от време – няколко месеца. Наричат се Медикамент излъчващи стентове – на английски DES – Drug eluting stents. Те са разработени за да намалее веротятността за развитие на рестеноза – основният и нерешен проблем при обикновенните стентове. Медикаментът, който те отделят, има свойството да подтиска образуването на тъкан върху стента и да пречи на развитието на рестеноза. Разбира се, вериятността за това намалява общо взето двукратно, но въпреки това, никога не достига до нула… Пациентите, които имат поставен такъв медикамент излъчващ стент, е необходимо да приемат клопидогрел по-дълго време – повече 6 месеца и най-често и най-добре за 1 година.
Разработват се нови поколения стентове, които да имат способността след известно време да се разтварят и абсорбират, като по този начина в кръвоносния съд да няма чуждо тяло, към което организмът да реагира или да доведе до образуване на тромб. До момента данните от проучванията са много оптимистични..
Поставяне на коронарния стент:
Първият етап от поставянето на стента е уточняването в кой участък да бъде имплантиран. Условието е да има силно стеснен участък, за който да сме сигурни, че е причина за оплакванията на болните. Съществуват методи, които да ни помогнат за това, като най-простия, но за съжаление не съвсем точен е т.нар. Велотест – запис на електрокардиограма по време на физическо натоваране – въртене на педалите на велоергометър.
След извършването на диагностичната коронарография се избира съответния стеснен участък от кръвоносния съд и се избира какъв размер стент ще бъде поставен. Стентовете имат различен диаметър, отговарящ на диаметъра на съда – най-често между 2.25 и 4.5 мм. Дължината също е различна, в зависимост от това колко е дълъг засегнатия участък. Дължината варира между 8 и 33 мм, като ако е необходима по-голяма дължина, мога т да се поставят два или повече стента, със застъпване един до друг.
Втората стъпка при поставянето на стента е, той да бъде предвижен до съответния стеснен участък. Това става с помощта на т.нар. водещ катетър, чрез който имаме достъп до кръвоносния съд на сърцето.
Коронарния стент се съхранява в сгънато състояние, поставен върху малък балон, който може да бъде раздут отвън, извън тялото.
Цялата структура се транспортира през катетъра до стеснения учасък и се позиционира на необходимото място, след което балонът се раздува под точно определено налягане, като по този начин разпъва разположения върху него стент и го прикрепва здраво към стенатата на кръвоносния съд. След това, балонът се изважда от съда. Ако е необходимо, може допълнително да се раздуе друг балон с друг размер, така, че стента по-плътно да прилепне към стената на съда. От много голяма важност е стентът да бъде максимално плътно прилепнал към съда,
тъй като ако не е така, това може да доведе до ранни или късни неприятни усложнения.
Описаната манипулация е сложна и изисква обучен персонал и специализирано оборудване в т.нар. катетеризационна лаборатория.
Поставянето на коронарен стент е особено важно при пациенти с остър миокарден инфаркт. При тях, особено ако те са постъпили рано от началото на гръдната болка, поставянето на стента ще премахне силната гръдна болка, а също така, може да спаси част от мускула на сърцето от загиване. При тези пациенти важи правилото – колкото по-рано се извърши отваряне на запушения при инфаркта съд и се постави стент, толкова по-добре. Най добре е това да стане до 3-ия час от началото на гръдната болка, но и до 24 час не е късно. Ако пациентът дойде много късно, дори и тази процедура да бъде успешно извършена, ползата за него няма да е голяма…
Данните от големите проучвания показват, че смъртността при пациентите с инфаркт, лекувани по този начин, е два-пъти по-ниска в сравнение с тези, лекувани по консервативен начин или пък чрез т.нар. фибринолиза. Изводът е – поставянето на коронарен стент при инфаркт може да спаси човешки живот.
Очакваме вашите допълнителни въпроси и коментари.
Автор на публикацията:
д-р Христо Матеев, СБАЛССЗ – УНКБ, гр. София, Клиника по кардиология
