Увеличената простатна жлеза, наричана още доброкачествената простатна хиперплазия е състояние, характерно за възрастните мъже. С напредването на възрастта, следствие на мъжките полови хормони, при мъжете след 35-40 годишна възраст простата постепенно започва да нараства (хиперплазира). В началото, разрастването е слабо и не се усеща, но в един момент (обикновено около 60-65 г.) мъжете вече започват да усещат увеличената простата и се появяват първите симптоми свързани с уринирането. Тук е важно да отбележим, че оплакванията не са еднородни и могат да се дължат както на увеличената простата, която „запушва“ изхода на пикочния мехур, така и на изменения в самия пикочния мехур, които също могат да настъпят с възрастта самостоятелно или следствие на запушването на изхода на мехура от увеличената простата. Пикочният мехур е основен участник в акта на уринирането и понякога мъжете могат да имат проблеми с уринирането, без да имат увеличена простата, именно защото са настъпили въпросните патологични промени в стената на пиколния мехур (т.нар. хиперактивен пикочен мехур). Ето защо, през последните години използваме събирателното понятие Симптоми на Долните Пикочни Пътища при мъжете, които обобщават както сиптомите от увеличената простата, така и симптомите свързани с пикочния мехур. Симптомите на долните пикочни пътища се делят на 3 големи групи:
Схематично симптомите на изпразване на урината са следствие на запушването на изхода на пикочния мехур от увеличената простата, докато симптомите на съхранение на урината се дължат на патологичните изменения в самия пикочен мехур, който образно казано „трудно понася урината в него„.
При отделните пациенти могат да преобладават едните или другите симптоми, като като е възможно и комбиниране на оплакванията. За да подобрят ефективноста на работата си уролозите използват специален въпросник (IPSS), който пациентите попълват сами и който дава ясна и обективна представа кои симптоми преобладават при конкретния пациент и каква е тежестта им. Това предопределя и последващия индивидуален терапевтичен план.
Съществуват няколко големи групи медикамента и подхода, с които можем да повлияем симптомите от увеличена простата:
Активно наблюдение – използва се при мъже, които са с леко изразени симптоми, без все още да е нарушено качеството им на живот. При тях се препоръчва промяна на хранително-диетичния режим с избягване на люто, концентриран алкохол, кафе, мазни храни, както и ежегодни профилактични прегледи, за да се следи прогресията увеличената простата.
Билкови препарати – резултатите от редица клинични проучвания показват, че ефекта на съществуващите на пазара билкови екстракти е сходен с този на плацебо, т.е. почти нямат ефект. Поради това те не се използват често в клиничната практика.
Алфа-1 болкери – първа линия на терапия на при увеличена простата. Те въздействат на гладката мускулатура разположена в простатната капсула и изхода на мехура (мехурната шийка). По този начин намаляват стеснението на уретрата и улесняват уринирането, като подобряват и са подходящи при пациенти с преобладаващи симптомите на изпразване. Характерно за тях е, че те действат бързо – в рамките само на няколко дни. Подходящи са като единствена терапия при пациенти, с леко до умерено увеличена простатна жлеза. Те не променят хода на развитие на простатната хиперплазия и не повлияват размера на простатната жлеза.
Основни представители алфа-блокери са тамсулозин, афлузозин, теразозин и др. Тези медикаменти са се използвали за лечение на хипертония, затова основен страничен ефект при първата генерация алфа-блокери е бил замайването, ортостатичната хипотония, ниското артериално налягане. При втората генерация (селективни алфа-блокери) тези странични ефекти са сведени до минимум и в комбинация с вечерен прием лесно се избягват тези недостатъци.
5–алфа редуктазни инхибитори – тези медикаменти прекъсват преобразуването на тестостерона до дихидротестотстерон, който се счита за основен „виновник“ за увеличението на простата. Употребата на тези медикаменти води до постепенно намаляване на обема на жлезата с около 20%, като действието им настъпва бавно и за пълно разгръщане на ефекта са нужни около 6-12 месеца. Тази група медикаменти са подходящи за пациенти със симптоми на изпразване на урината и със силно увеличена простатна жлеза и висок риск от прогресия на заболяването. През последните години, поради бавния им ефект, 5-алфа редуктазните инхибитори се използват все по-рядко като самостоятелна терапия и все по-често в комбинация с алфа-блокерите. Основни представители са дутастерид и финастерид. За тези медикаменти трябва да се има предвид, че намаляват стойността на PSA с около 50%, което е от значение за проследяването му, а като странични ефекти може да се наблюдава намалено либидо, гинекомастия и др.
Антимускаринови медикаменти – използват се при пациенти с преобладаващи симптоми на задръжка на урината. Те потискат действието на опеределени рецептори в стената на пикочния мехур, като по този начин намалява спазмите и подобрява тонуса на мехурната стена, подобрява пълненето на мехура и съответно задръжането на урината в него. Това води до нормализиране честотата и неотложните и императивни позиви за уриниране. Представители на тази група са солифенацин, троспиум и др. Някои странични ефекти са сухост в устата, констипация и замъглено зрение.
Както става ясно от статията до тук, съвременната урология разполага с богата палитра от медикаменти за лечение на оплакванията от увеличена простата. Точно тук е ролята на добрия уролог, който в разговора с пациетна и проведения преглед се ориентира за естеството на неговите индивидуални оплаквания и симптоми (на изпразване или на съхранение на урината) въз основа, на които предлага адекватна терапия. За съжаление понякога въпреки адекватната терапия състоянието на пациентите не се подобрява или ефекта от медикаментите е недостатъчен и може да се наложи хирургично лечение на увеличената простата.
