През последните години лазерните технологии и изключителните физични свойства на лазерната светлина много бързо навлязоха и намериха своето приложение в медицината, в това число и в урологията, както за разбиване на камъни, така и за хирургично лечение на увеличена простата и редица други заболявания. И в действителност лазерите буквално промениха, като дори революционираха ежедневната урологична практика и все по-рядко и по-рядко се налага да извършваме отворени операции по повод на камъни в бъбреците или уретерите.
Но дали все пак лазерното разбиване винаги е най-подходящият и първи избор на лечение на камъни и защо изобщо се налага да отговаряме на този въпрос?
Често пациентите не са достатъчно информирани и проявяват свръх-очаквания към лазерите, като си ги представят едва ли за свръхестествен и всеможещ метод, който разбива всички камъни без ограничения по отношение на размера и състава им. Това е така и холмиум лазерът е способен да разбие всички видове и размери камъни, но много малка част от пациентие осъзнават факта, че за да има ефект, лазерът, който в крайна сметка е светлина, трябва да има пряк контакт с него. А камъкът е в тялото и точно тук идва сложността и ограниченията при използването на лазерите, защото трябва по някакъв начин да ги „закараме” до камъка. За целта или използваме естествените отвори на тялото, през които да проникнем в него (уретерореноскопия) или правим малка дупчица на хълбока, за да влизем директно в бъбрека (перкутанна нефролитолапаксия). А дори да са минимално-ивазивни, ендоскопски или „безкръвни” (както са най-популярни сред пациентите), това си остават малки оперативни интервенции, които налага използването на упойка и съответно крият рискове, както по отношение на анестезията, така и на самата манипулация. За това, поемането на съответния риск трябва да е аргумантирано и прецизирано при всеки конкретен пациент, тъй като в качеството ни на лекари, ние все пак носим отговорност за действията си. Често се случва при нас да идват пациенти, които директно ни казват „Аз съм чул за него и искам лазер!”, без дори да подозират, че може би има и други много по-малко рискови и инвазивни методи за лечение на камъните, като например екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ), с която реално лекуваме около 70-80% от случаите на камъни.
И точно тук е мястото на въпроса, дали лазерното разбиване на камъни винаги е първи метод на избор, като категорично отговорът е „Не”.
За целта, Европейската Асоциация по Урология (EAU) предлага следните препоръки за лечение на камъните, в зависимост от размера и локализацията им :
1. Камъни в бъбреците
-По-големи от 20 мм:
– първи избор –перкутанан литолапаксия
– втори избор – уретерореноскопия с лазерна литотрипсия или ЕКЛТ
– Между 10 и 20 мм – първи избор ЕКЛТ, при неуспех уретерореноскопия с лазерна литотрипсия
-По-малки от 10 мм – първи избор ЕКЛТ, при неуспех уретерореноскопия с лазерна литотрипсия
2. Камъни в уретера
-камъни в началната половина на уретера с р-ри под 10 мм – първи избор ЕКЛТ, при неуспех – уретероскопия с лазерна литотрипсия
-камъни в началната половина на уретера с р-ри над 10 мм – уретероскопия с ларезна литотрипсия или ЕКЛТ
-камъни в дисталната половина на уретера с р-ри под 10 мм – уретероскопия с ларезна литотрипсия или ЕКЛТ
-камъни в дисталната половина на уретера с р-ри над 10 мм – първи избор – уретероскопия с лазерна литотрипсия, втори избор – ЕКЛТ
Както се вижда от препоръките на EAU, лазерното разбиване е първи метод на избор само при големи камъни в бъбрека и то чрез малка дупка на кожата и при камъни в дисталната част на уретера. Във сички останали случаи, първи метод на избор е класическата екстракорпорална литотрипсия, която е много по-малко рискова, много по-бърза, много по-евтина и едва при неуспех от нея в съображение идват ендоскопските и лазерните методи.
Допълнителна информация за разбиване на камъни в бъбреците
е-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
Очакваме Вашите въпроси и коментари! Те са важни за нас. Пишете ни!