Ракът на простатата през последните години заема все по-челно място в класациите за честота на раковите заболявания сред мъжете, като много от актуалните проучвания му отреждат първата позиция и го определят като най-често срещания рак сред мъжете. Въпреки, че се среща често, ракът на простатата е напълно лечим ако бъде “уловен” в достатъчно ранен стадий. За съжаление, в по–късните етапи на болестта, съвременните възможности на медицината са ограничени и позволяват единствено забавяне на резвитието, но не и пълното му излекуване. Това отпределя ранното му диагностициране като един от най-важните фактори, определящи бъдещото лечение и съответно прогноза за пациента. В тази статия, ще се опитаме да обясним какви са оплакванията, какъв е реда на изследванията и как се доказва ракът на простатата. (Виж допълнителна информация за рака на простатата)
За начало, като кратко пояснение е важно да уточним, че ракът на простатата се доказва със сигурност единствено и само чрез простатна биопсия. Това е единственото изследване, което може да каже има или няма рак. Но така или иначе, ние не правим биопсия на всеки мъж, а само в случаите когато имаме сериозно подозрение за рак. За това има няколко основни изследвания, които извършваме рутинно при всеки преглед на възрастните мъже, които биха ни насочили и евентуално накарали да предприемем последващи, по-задълбочени излседвания. Това са:
– Завишени нива на PSA;
– Ректално туширане;
– Оплаквания и симптоми.
Какво е простатно специфичен антиген (PSA)?
ПСА представлява ензим, секретиран от клетки на простатата, който участва в оплодителния процес като помага за втечняването на спермата. Малки количества от него преминават и се откриват в кръвта на мъжете със здрави простати, като за норма се приема стойност до 4 ng/ml. Това най-често е първият тест, който се провежда и има голямо значение за откриване на рака на простата в ранните му стадии. Важно е да отбележим, че нито завишените му стойности не означават задължително рак на простатата, нито пък ниските (под 4), със сигурност го изключват. Това е така, защото PSA не е туморен маркер в чистия смисъл на думата, а маркер за простатата, който може да се покачи при други и различни от рак състояния и заболявания (при инфекция на простатата например). Но въпреки това PSA, в качеството му на бързо, безболезнено и евтино изследване най-често се явява първата “червена лампичка”, която да ни предупреди и подскаже, че може би има някакво съмнение за рак на простатата, като в повечето случаи това става много преди да се появят каквито и да било симптоми. Ето защо ежегодното му изследване при мъже над 50 години е важно, защото можем да проследим в динамика прогресията на стойностите му и в случай на рязко покачване да “уловим” рака на простатата в най-ранните му стадии, още преди PSA да е преминал границата от 4 ng/ml. А именно това е смисъла – рака да се диагностицира възможно най-рано, когато още PSA е нисък и когато възможностите за пълно излекуване са много големи, защото при PSA >100 е почти сигурно, че има рак, който обаче най-вероятно е в много напреднал стадий, а възможностите за лечение изключително ограничени. Казваме това, защото все още се случва да попадаме на пациенти, много по-възрастни от препоръчаните 50 години, при които PSA никога не е изследван, а резултатите понякога се оказват много изненадващи и неприятни. (Виж допълнителна информация за PSA)
Ректално туширане (Дигитално ректално излседване)
В миналото това е бил основният и често единствен метод за диагностициране на рака на простатата, като реално и до днес прегледа при уролог се асоциира с “бъркане в дупето”. Въпреки огромния напредък на технологиите, ректалното туширане си остава незаменим метод, тъй като няма машина, която да замени “опипването” на простатата, с което усещаме нейната плътност, консистенция и хомогенност. Както се казва “око да види, ръка да пипне”. А, колкото и да е неприатно за мъжете, пипането на простатата си остава сериозен “инструмент” в ръката на опитния уролог, още повече че според световни данни около 10-20 % от случаите на рак на простатата се диагностицират при ректално туширане, въпреки нормалните стойности на PSA. За това, все още правилото, че “съмнителен (твърд) участък в простатата почти сигурно означава биопсия”, продължава да важи с пълна сила.
Ултразвуково изследване на ростатата (ехография)
Ехографията представлява модерно допълнение към туширането, като се използва ултразвук за оглед на жлезата. Тя може да се направи като се “гледа” през корема или ако се налага, чрез използване на специален накрайник – през ректума. Ехографията служи, за да се визуализира простата, като с нея се оглеждат цялата жлеза, определят се точните и размери и могат да се висят за съмнителни зони в нея. За разлика от туширането, с което можем да опипаме само зоните на простатата, разположени в близост с ректума, с ехографията може да видим цялата жлеза, включително и семенните мехурчета, както и пикочния мехур. Ехографията е безболезнено, безвредно и рутинно образно изледване, което позволява бързо и лесно да се ориентираме не само за простата, но и за състоянието на цялата пикочно-отделителна система на съответния пациент. Реално тя е “продължение на ръката на уролога” вътре в тялото на пациента и е незаменима част при прегледа на простатата.
Симптоми при рак на простатата
Ракът на простатата е “коварно” заболяване, което в ранните си стадии най-често не дава никакви оплаквания. Вече при напреднал процес може да се наблюдават различни и разнообразни симптоми:
– Затруднено уриниране, изтъняване на струята и др. – симптоми подобни на доброкачествено увеличената простата (ДПХ);
– Кръв в урината (хематурия) – друг неспецифичен симптом;
– Импотентност;
Болки в костите – при напреднал процес и метастази в костите.
Тук е важно да отбележим, че симптомите на рака на простатата не са специфични за него и ако изобщо ги има то те често са прикрити от затрудненото уриниране, което така или иначе се наблядава при почти всички възрастни мъже, следствие на доброкачествено увеличената простатата. Именно за това, не трябва да се разчита на факта, че липсват оплаквания или пък ако има затрудненото уриниране то задължително е следствие на доброкачествено увеличена простатата, а ракът трябва да се търси активно, чрез ежегодни прегледи при уролог в комбинация с изследване на PSA.
Какво следва при съмнение за рак?
Ако при прегледа урологък установи съмнение за рак, например завишени нива на PSA и/или аномалия при туширане, би следвало да се направи простатна биопсия.
Както вече казахме по-горе, единствено чрез биопсията може да се докаже със сигурност наличието на рак на простатата. Биопсията се извършва през ректума, като се вкарва ултразвуков водач, с който се прицелваме в съответните зони и чрез специална игла се вземат няколко късчета от жлезата. Най-често се взимат 8, 10 или повече късчета, които се изпращат на специалист патолог за хистологично изследване под микроскоп. В никакъв случай не можем да кажем, че биопсията на простатата е “приятно” изследване, но обикновено се понася добре от пациентите, които почти не усещат самото убождане от иглата, тъй като тя влиза и излиза за част от секундата. Понякога са възможни усложнения, които при добра техника на изпълнение са редки и преходни:
– Хематурия – кървене от уретрата – рядко, основно ако се засегне уретрата по време на процедурата. Най-често отминава бързо;
– Ректорагия – кървене от ректума;
– Простатит, сепсис и др.
Ако под микросокопа патологът открие ракови клетки, в резултатът той включва информация за степента на злокачественост на рака и до каква степен раковите клетки се различават от нормалните клетки. Колкото са по–близки до нормалната простатна тъкан, толкова по–малко агресивен е карциномът. Това се отчита с т.нар. Сбор на Глисън (Gleason Score), който е по-подробно описан в други статии в сайта и има голямо значение за лечението след това.
Какво следва при положителна за рак биопсия?
Биопсията показва, че в простатата има ракови клетки или раков участък, но не ни дава информация до каква степен процесът е разпространен в самата жлеза, дали има инвазия в съседните органи или пък дали има далечни метастази, от което пък изключително много зависи последващото лечение и прогноза за пациента. За да се отговори на тези въпроси са необходими допълнителни образни изследвания като скенер или магнитен резонанс, както и костна сцинтиграфия.
Със скенера или магнитният резонанс виждаме много ясно цялата простатата, семенните мехурчета, пикочния мехур, както и тазовите лимфни възли, които са едно от първите места, кадето ракът на простатата дава метастази. Костната сцинтиграфия пък ни дава информация за наличиенто или не на метастази в костите, което е второто по-честота място, където ракът метастазира. Казано накратко, биопсията ни показва степента на злокачественост на рака, а образните изследвания – до каква степен той е нарастнал и евентуално се е разспространил и едва и само след като имаме цялата тази информация можем да определим съответния план за лечение, които е индивидуален за всеки отделен пациент. (Допълнителни статии за рака на простатата)
е-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
Очакваме Вашите въпроси и коментари! Те са важни за нас. Пишете ни!
