Бъбречната криза е една от най-честите прояви на бъбречно-каменната болест, която понякога може да бъде много “драматична” и да предизвика една от най-силните болки в човешкото тяло, като по интензитет се сравнява с инфаркт на миокарда. Болката е пулсираща и коликообразна, режеща, опасваща, започваща от хълбока с разпространение (ирадиация) по хода на уретера, към слабините. Често е съпроводена с гадене и повръщане, което допълнително усложнява лечението и, защото приема на лекарства през устата е силно затруднен и се налага венозно или мускулно прилагане на медикаменти. Тя е следствие преминаването на конкремент през уретера, от бъбрека към пикочния мехур.
Какво причинява болката?
Тук е важно да отбележим, че сами по себе си, камъните в бъбреците не болят. В бъбрека няма нервни окончания, с които бихме да усетим камъните, дори да са с големи размери. Това е причината, понякога да попадаме на пациенти с “огромни” камъни в бъбреците (2, 3 и повече сантиметра), които дори не подозират за тях. Болката при бъбречната криза се дължи на “запушването” на уретера по време на преминаването на конкремент през него и от преразтягането на капсулата на бъбрека следствие на задържаната урина. Това състояние е известно като хидронефроза – легенчето и чашките на бъбрека се раздуват и лесно може да се диагностицира при ехографско изследване по време на кризата. В действителност, колкото и парадоксално да звучи, най-често “болят” малките камъни, чийто размери позволяват да попаднат в уретера.
Как се поставя диагнозата?
Обикновено симптомите при бъбречната криза са много типични и често пациентите с колика се “познават още от вратата”.
-Болка в лумбалната област, продължаваща по хода на уретера и достигаща до тестиса или големите устни, като може да продължи с часове и да е на пристъпи с редуване на силна болка с безболков период;
-Гадене и повръщане;
-Кръв в урината – рядко се вижда като червено оцветяване, но при химическо изследване почти винаги се откриват еритроцити (червени кръвни телца). Получава се при разраняване на лигавицата на уретера от конкремента;
-Болка, парене и по-често уриниране. Намаляване до спиране на уринирането.
-Температура – повишава се главно при наслагване на бактерилна инфекция.
Методи за диагностика
При съмнение да бъбречна колика обикновено извършваме:
–Утразвуково (ехографско) изследване – често то е първото образно изследване, тъй като е бързо, безболезнено и достатъчно информативно, може да се използва и при бременни, където рентгеновите изследвания са противопоказани. Ултразвуковите вълни изобразяват бъбрека, давайки представа за наличието на задръжка на урината. Чрез този метод се откриват и уратните конкремемнти, които не могат да се визуализират с рентгеновите методи.
–Рентгенография – прави се рентгенова снимка обхващаща двата бърека, уретерите и пикочния мехур (БУМ). Дава точна представа за количеството и големината на конкрементите, както и точната им локализация. Тук изключение са уратните камъни, които са „прозрачни“ за рентгеновите лъчи.
–Скенер (КАТ) – използва се в специални случаи, когато другите два метода не дават категоричен резултат. Освен изобразяването на конкремента, дава много точна представа и за състоянието на бъбрека. В световната практика използванет рутинно на КАТ в диагностиката на бъбречна колика е ежедневие, но за нашата страна поради много фактори все още се използва рядко.
Лечение на бъбречната криза
Лечението при бъбречната колика се започва в спешен порядък. То има за цел да облекчи силната болка и да осигури нормален дренаж на урината от запушения бъбрек. Въпреки че премахването на камъка не е приоритет в лечението на коликата, което може да се извърши и няколко дни след преминаването на болката, все пак отстраняването на причината за нея (т.е. камъка) в същност е най-ефективното лечение. За това при възможност и наличии на съответната апаратура, освен медикаментозното лечение, при лечение на бъбречната криза може да се опита екстра- или интракорпорално разбиване на камъка. Проблема е, че в условита на спешност това не винаги е възможно, а и не всички болнични заведения разполагат с нужната апаратура и квалифициран персонал за целта. В такива случаи, както вече казахме, основната цел е лечението максимално бързо и ефективно облекчаване на пациента и лечение на силната болка. То се дели на два основни вида – медикаментозно и инвазивно.
Медикамнетозно лечение
Тъй като обикновено пациентите с бъбречна криза са изключително изтощени, дехидратирани от гаденето и повръщането, които правят невъзможен приема на медикаменти през устата, най-често лечението започва с хващане на венозен път и вливане на заместителни водно-солеви разтвори. В допълнение към тях, в терапията могат да се включат и :
–Болкоуспокояващи – една от основните цели на терапията е да намали болката, която както споменахме е една от най-силните в човешкия организъм. Обикновенно се започва с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПС) в комбианция със спазмолитици и аналгетици. Когато тяхното действие се окажа недостатъчно в съображение влизат опиоидните медикаменти (морфин и производни).
–Спазмолитици – много често в комбиация с НСПС се включват и спазмолитици, които имат за цел да релаксират гладката мускулатура на уретера като по този начин намаляватт спазмите, болката и улесняват елиминирането на конкремента.
–Антиеметици – силната болка води понякога до колапс, шок и рефлекторно повръщане. Антиеметиците облекчават гаденето и повръщането.
Обикновенно тази терапия е достатъчна за конкременти с размери около 3-5мм, за които се очаква, че може да преминат през уретера спонтанно или с малко „помощ“. По – големите конкременти имат нужда от прибавянето на друг тип медикамнети.
–Медикаментозна експулсивна терапия (МЕТ) – при по-големи конкременти се използват медикаменти, насочени към релаксиране на мускулатурата на уретера. Такива са алфа-блокерите и блокерите на калциевите канали. Тъй като те все пак действат за по-дъдлъг период от време, тяхната употреба рядко намира приложение в непосредственото лечение на бъъбречната колика, но по-скоро в планов порядък след овладяване на болковия пристъп и осигуряване на дренаж на урината
–Антидиуретици – използват с е сравнително рядко. Тяхната цел е да намалят количеството отделяна урина за определен период от време , с което намамляват напреженето върху бъбрека и оттам – намаляват болката. Използват се в единични дози, като временно средство до вземане на мерки за трайно лечение.
–Антибиоитици – използват се при наличие или съмнение за инфекция.
Инвазивно лечение
Основна цел на лечението на бъбречната колика е осигуряването на нормален дренаж на урината. Това лекува всички симптоми на коликата.
-Поставяне на стент тип дабъл джей (DJ) – представлява поставяне на тънка тръбичка в уретера, двата края на който са под формата на буквата J. Стента се поставя в условията на анестезия, през уретрата и пикочния мехур в съответния уретер. Това е най–малко инвазивния метод, свързан с най–малко потенциални усложнения. За съжаление, поставянето на стента не премахва камъка, а само отпушва бъбрека, което налага допълнителни процедури в последствие (например екстракорпорална литотрипсия).
–Интракорпорална литотрипсия – при възможонст и налична съответна апаратура, преди поставянето на стента, когато пациента е в анестезия, може да се направи опит да се проникне в уретера с цел разбиване на конкремента (с лазер, ултразвук и др.).
–Поставяне на перкутанна нефростома – когато камъка е запушил уретера, понякога стента не може да премине покрай него и да осигури адекватен дренаж. Тогава може да се наложи поставянето на тръбичка (нефростома) през кожата, под ехографски контрол, директно в бъбрека. Това намалява налягането и предотвратява допълнителните усложнения за бъбрека. Осигурява се възможност за лечение на конкремента в планов порядък.
В болшинството от случаите (около 70%), лечението на бъбречната колика позволява елиминирането на конкремента. В случаите, когато това е невъзможно се включва целия арсенал на съвременната урология, но в планов порядък. На различните подходи сме се спряли подробно в отделна статия.
е-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
Очакваме Вашите въпроси и коментари! Те са важни за нас. Пишете ни!
