В българския език с понятието бенка често се наричат разнообразни образувания по кожата на тялото, които могат да бъдат пигментирани или не. На дерматологичен език бенката се нарича невус. Бенките са разнородна група от доброкачествени образувания, които имат меланоцитен произход (меланоцити са пигментните клетки на кожата, синтезиращи меланин). В този текст понятията бенка и невус ще бъдат използвани като синоними.
Защо обръщаме толкова специално внимание на бенките?
– Честотата на малигнения меланом нараства, а ранното му откриване е изключително важно.
– Диагностиката трябва да бъде много точна, защото последствията от неточност или забавяне могат да бъдат фатални.
– Този клон на дерматологията се развива много интензивно и напредъка в диагностичните методи е много голям.
Диагностиката на пигментните образувания по кожата се осъществява от дерматолози, които имат отлична клинична подготовка, за да разграничат потенциално опасните промени по кожата. За всички пигментни образувания по кожата важи правилото ABCDE. Освен клиничния преглед, дерматологичната експертиза включва дерматоскопия и дермато-хистопатология, методи също изискващи сериозна подготовка и познание.
Във всеки случай на подозрение за злокачествен процес се прилага изрязване в тесни граници и хистологично изследване на биопсичния материал.
Съществуват няколко групи меланоцитни невуси, според своите морфологични особености (вид), хистологични особености, прогноза и т.н.
– Придобити меланоцитни невуси
– Вродени (конгенитални) меланоцитни невуси
– Други невуси
Тук ще разгледаме най-често срещаните образувания, които се покриват с понятието бенка използвано в разговорния език.
Придобити меланоцитни невуси (бенки)
Обикновените меланоцитни невуси се доближават най-много до общите представи за бенка, срещат се много често и представляват малки, окръглени пигментни петна, възелчета или възли. Съставени са от групи меланоцитни невусни клетки, които се разполагат в епидермиса, дермата или рядко в подкожната тъкан (хиподерма).
Бенките са едно от най-честите кожни новообразувания. При възрастните от бялата раса има минимум 20 бенки по тялото, като броя на бенките по тялото зависи от гените, които сте наследили. Излагането на ултравиолетови лъчи (естествени – слънце, изкуствени – солариум) е индуциращ фактор за появата на бенки по изложените на облъчване участъци от кожата.
Бенките се появяват в ранното детство и достигат своя максимум в 20те и 30те години на живота. После следва постепенно намаляване на броя на невусите и повечето от тях изчезват към 60 годишна възраст. За разлика от тях диспластичните невуси продължават да се появяват в хода на живота и не изчезват.
Обикновенно бенките не предизвикват субективни усещания. Понякога в началните стадии на развитие, при нарастване могат да предизвикат сърбеж. Ако бенката сърби постоянно или е болезнена и напрегната, тя трябва да бъде наблюдавана често или да бъде ексцизирана (изрязана), тъй като постоянния сърбеж може да бъде белег на начално малигнизиране.
Класифициране на видовете бенки
Меланоцитните невуси могат да бъдат класифицирани според етапа на тяхната еволюция и според това къде се разполагат в кожата при хистологично изследване.
Гранични меланоцитни невуси (разположени са в епидермиса), на вид плоски и тъмни, наблюдават се при деца и юноши. Петна или много леко надигнати, с равномерен цвят, кафяв, тъмно кафяв или дори черен. Кръгли или овални с ясни равни граници. Нигока не надвишават 1 см в диаметър. Ако бенката е по-голяма от 1 см се касае за вроден невус, атипичен невус или меланом.
Смесени меланоцитни невуси (проникват в дермата), на вид леко надигнати и тъмни, наблюдават се при деца, юноши и възрастни. Малки или по-големи надигнати възелчета. Тъмно кафяви, но могат да бъдат и черни, повърхността им е куполообразна, гладка или като павирана. Границите са равномерни и добре ограничени от околната кожа. Понякога повърхността им може да бъде налобена или покрита с рогова тъкан. Никога не са по-големи от 1см в диаметър. Ако диаметърът е над 1 см, бенката е вродена, атипична или меланом. На пипане бенката е плътна или мека. Цвета може да бъде неравномерен при прогресията към дермален меланоцитен невус. Бенката може да има косми.
Дермални невуси (разположени изцяло в дермата), представляват краен етап в развитието на бенките и се налюдават в третото и четвъртото десетилетие от живота. С напредването на възрастта се увеличава фиброзата (съединителна тъкан) в бенката, а количеството на пигмента намалява. На вид са надигнати и светли, рязко ограничени възелчета, с цвета на околната кожа или с тъмни петна и често с разширени капиляри на повърхността. Възелчетата са с гладка повърхност и диаметър под 1 см. Обикновено такива бенки не се откриват по кожата преди третото десетилетие от живота. Някои от тези бенки могат да изглеждат „на краче” с по-тънка основа. Могат да бъдат окосмени и се откриват по лицето, гърдите, гърба, крайниците и скалпа.
Меланоцитните невуси трябва да се разграничават от слънчево лентиго, атипични невуси, лентиго малигна, себорейни кератози, меланом, базално клетъчен карцином, дерматофибром, невус на Спиц, син невус, себацейни хипарплазии и др. Както става ясно, за разграничаването на тези образувания, които на пръв поглед може много да си приличат се налага да се ползват тренираните очи на дерматолозите.
Хало меланоцитен невус (невус на Сътън)
Това е обикновенна бенка с диаметър под 5мм, кафява, надигната и заобиколена от депигментирана зона на кожата. Могат да бъдат множествени, най-често разположени по тялото. При хало невусите често централно разположената бенка изчезва с последващо пигментиране на обезцветената зона.
Хало невусите могат да бележат началото на започващо витилиго.
Кога задължително трябва да се консултирате с дерматолог? Ако централно разположения невус има неравномерен цвят и неравномерни граници, той трябва да бъде изрязан и изследван хистологично.
Препоръчва се отстраняване на бенки по следните критерии:
– Според локализацията
- Скалп – трудност при проследяване, особено при нетипични невуси
- Лигавици
- Аногенитална зона
– Растеж – при бърза промяна в размера
– Цвят – при промяна в цвета и равномерността на оцветяването
– Граници – при неравномерни граници или промяна на равномерните към неравномерни очертания
– Нараняване – при разраняване на повърхността на бенката без предхождаща травма
– Симптоми – при постоянен сърбеж, болка или кървене.
– Дерматоскопия – при покриване на критериите за меланом или диспластичен невус.
Меланоцитните невуси никога не стават злокачествени поради травма или медицинска манипулация. В случаите, когато е имало такива твърдения, травмираното образувание вече е било малигнен меланом.
При наличие на индикации за премахване, бенката винаги трябва да бъде отстранявана хирургично и изследвана хистологично. Пълното отстраняване се налага и при вродени, диспластични или сини невуси.
Отстраняването на папиломатозни, смесени или дермални меланоцитни невуси по естетични съображения също изисква хистологично потвърждаване на диагнозата.
Вродени (конгенитални) меланоцитни невуси
Това са невуси, с които детето се ражда или се появяват в месеците веднага след раждането. Конгениталните невуси засягат до 6% от новородените и биват малки (до 1,5см), средни (1,5 до 20 см) и големи (над 20см). Съществуват и гигантски варианти, засягащи големи площи от повърхността на тялото. Колкото е по-голям размера на вродения невус, толкова повече нараства риска от усложнения и развитие на малигнени заболявания. Това налага чести контролни прегледи за ранно откриване на меланом.
Съществуват абсолютни и относителни индикации за премахването на вродените невуси.
– Абсолютна индикация за премахване е развитие на малигнен меланом.
– Относителнииндикации за премахване:
- профилактиката на малигнен меланом, особено при дебели, неравномерно пигмнетирани с груба повърхност невуси.
- разположени в трудно достъпни за наблюдение области на тялото, като скалп, перианално, полови органи.
- естетичните съображения на семействата също са от значение и понякога големия хирургичен белег е по-приемлив в сравнение с големия невус.
Син невус
Придобит, твърд, тъмно син или сиво-черен, рязко ограничен с вид на възелче с диаметър под 1 см. Появява се в детството или юношеството. Сините невуси са доброкачествени.
Съществува подвид на сините невуси, които са с по-голям размер (1-3см) и имат рядка склонност да малигнизират.
Синия невус се диагностицира клинично, но понякога се налага изрязване и хистологично изследване за потвърждение или изключване на диагнозата възловиден меланом.
Сините невуси с диаметър под 1 см, които не показват промяна не налагат хирургично отстраняване. Внезапно изменение във вида на този невус изисква хирургично изрязване и хистологично изследване. Сините невуси с размер между 1 и 3см се отстраняват по правило, за изключване на меланом.
Невус спилус
Сравнително често срещано меланоцитно образувание, което се състои от голямо светло кафяво петно (често над 15см), в което са разпръснати малки (2-3мм) тъмно кафяви петна или възелчета. Голямото петно може да бъде много светло кафяво, почти невидимо с невъоръжено око, поради което може да наложи изследване с Удова светлина. Малигнения меланом се развива много рядко върху този тип невус.
Невус на Спиц
Невусът на Спиц е доброкачествен, окръглен възел с диаметър под 1 см. Най-често е розов на цвят, но може да бъде и пигментиран. Най-често пациентите съобщават за скорошна поява и бързо нарастване. Появява се в първото, второто и третото десетилетие от живота. Много рядко се наблюдава при хора над 40 годишна възраст. Този тип невуси нарастват за няколко месеца, повърхността им е заоблена, без косми и добре ограничена от околната кожа. Цветът им е розов, но могат да бъдат пигментирани кафяви, тъмно кафяви и дори черни. Най-често се разполагат по главата и шията. Това са са доброкачествени невуси, но могат да рецидивират при ексцизия. Хистологичната им картина може да наподобява тази на малигнен меланом, поради това хистологичните изследвания трябва да бъдат провеждани от опитен дермато-хистопатолог.
