Захарният диабет (ЗД) е разнородна група от заболявания, които се характеризират с трайно завишени стойности на кръвна захар. Според данни на ФДА (международна диабетна асоциация ) диагнозата диабет се поставя при установяване на кръвна захар на гладно повече от 6 ммол/л или при случайно измерване повече от 11 ммол/л. Двете най-чести форми на диабета са:
-Тип I захарен диабет или още инсулин-зависим ЗД, ювенилен (младежки) ЗД и
–Тип II захарен или още инсулин-независим ЗД, т.нар. възрастов ЗД.
Тези два типа се причиняват от комбинираното въздействие на генетични фактори, рискови фактори на околната среда, автоимунни процеси, вирусни инфекции и др. Съществуват и други форми, които са много по-рядко срещани и са в резултат на директното въздействие на генетичните фактори, дължащи се на различни видове мутации на митохондриалната ДНК, прием на някои медикаменти, заболявания и други.
Захарният диабет е заболяване известно от дълбока древност. Първите сведения за него се намират още в египетските папируси. През 2008г. болестността в България е вече 3-4%. По настоящи данни около 7,2% от населението на Земята са болни от диабет, като по прогноза на СЗО за 2025г. боледуващите от ЗД ще бъдат около 380 млн.
Какви са симптомите на Захарен Диабет?
Първите и най- често срещани симптоми , които могат да се свържат с изява на заболяването са:
– жажда,
– често уриниране включително и нощем
– загуба на телесно тегло
– прием на големи количества течности и други.
Всеки организъм реагира различно и много често диагнозата се поставя доста по-късно от изявата на симптомите. Разлика има и при възрастовата изява на диабета. В млада възраст той често протича по-бурно, драматично и по-тежка клинична картина.
Как се диагностицира Захарен Диабет?
При наличие на някои от тези симптоми първата и най-лесна стъпка насочваща ни към диагнозата е измерване на кръвната захар на гладно(прави се всички лаборатории в страната). При съмнителни или ограничителни стойности се провежда изследване, което се нарича ОГТТ Орален Глюкозотолерантен Тест (ОГТТ). Тъй като глюкозата е най- мощни стимулатор на панкреаса резултатите от теста със сигурност отхвърлят или поставят диагнозата. При поставяне на диагноза Захарен диабет е редно да се обърнете към ендокринолог, който да детерминира лечение конкретно за всеки диабетик.
Как се изследва кръвна захар?
Съществуват няколко метода, всеки от които има определена диагностична стойност:
• бърз метод чрез фабрични лентички – това е бърз, скринингов тест.
• кръвна захар на гладно – този метод се осъществява след вземане на венозна кръв в лаборатория; „на гладно“ означава, че пациентът не е приемал никаква храна или течности 8 часа преди изследването. Според Световната Здравна Организация (СЗО) двукратно (при две различни изследвания, обикновено в различни дни) установяване на кръвна захар на гладно над 7 mmol/l означава наличие на захарен диабет. Тъй като стойностите на кръвната захар се влияе от много фактори, изследването се повтаря в два различни дни. При всяко от изследванията болният не трябва да е консумирал храна или напитки през последните 8 часа (прави се сутрин), да не е болен и да не е приемал лекарства, които могат да повлияят нивото на глюкозата.
• случайно измерване на кръвна захар – след вземане на кръв в лаборатория се изследва кръвната захар без пациента да е гладувал; установяване на стойност на глюкозата в кръвта над 11, 1 mmol/l означава захарен диабет.
Какви са изследванията за определяне типа на диабета?
• За определяне на типа на диабета (I или II тип) се извършват високо специализирани стимулационни тестове, при които в кръвта се въвеждат вещества, стимулиращи секрецията на инсулин; въз основа на резултатите се преценя дали налице е абсолютна липса на инсулин или относителен недоимък:
• изследване на автоантитела – това е високо специализирано изследване, което търси в кръвта автоантитела, насочени срещу бета-клетките на панкреаса; наличието на такива антитела категорично говори в полза на I тип диабет, отсъствието им обаче не означава задължително II тип диабет.
• изследване на гликиран хемоглобин (HbA1C) – дава ретроспективна информация за стойностите на кръвната захар в последните 3 месеца.
• изследване на холестерол, триглицериди, „добър“ (HDL) и „лош“ (LDL) холестерол за преценка наличието на допълнителни нарушения в обмяната
• изследване на глюкоза в урината – нормално в урината няма гкюкоза; положителният тест за глюкоза в урината обикновено означава висока стойност на кръвната захар; бъбреците имат „праг“-стойност на кръвната захар, над който пропускат глюкоза в урината; обикновено този праг е между 9 и 11 mmol/l;
• изследване на микроалбумини в урината – това е специфичен тест за установяване на ранно бъбречно увреждане (то се получава вследствие поражението на малките кръвоносни съдове на бъбречната кора)
• изследване на вибрационна чувствителност – това е тест за функцията на периферните нерви на крайниците, те често са увредени при захарния диабет
• изследване на очни дъна – извършва се след разширяване на зениците с „офталмоскоп“, преценя се наличието на диабетна ретинопатия, нейния вид и т.н.
Спазване на хигиенно – диетичен режим, редовен прием на лекрства или инсулин, като и адекватни грижи за краката, очите са неща от първостепенно значение за адеквателния и правилен контрол на ЗД. При недобър контрол и лоши нива на кръвната захар се развиват усложнения, които са трудни за лечение и с лоша прогноза.
Автор на публикацията:
Д-р Силвия Пашкунова – Клиника Ендокринология – ВМА – София
Очакваме вашите допълнителни въпроси!