Рак на кръвта и лимфната система
Ракът на кръвта и лимфната система включва левкимии, лимфоми, мултиплен миелом и миелодиспластичните синдроми.
Дазатиниб – доказана ефективност при множество пациенти с левкимия, резистентна на иматиниб
Резултатите от клинично проучване фаза І, което бе разработено да определи оптималната доза на новия прицелен агент, наречен дазатиниб (Sprycel) при пациенти с хронична миелогенна левкимия (ХМЛ), които понасят лошо или са станали резистентни към иматиниб, показаха, че при 92,5% от тези пациенти с лоша прогноза след приемане на дазитиниб клиничните белези на болестта изчезват.
Иматиниб бе одобрен от Агенцията за храни и медикаменти (FDA) през 2001 г. и се доказа като високо ефективен медикамент за лечение на ХМЛ. Лекарството се приема през устата и действа като блокира определен ензим, продукт на мутация в гена BCR-ABL, който е от основно значение при развитието на определени форми на левкимия. При някои пациенти, обае, се появяват допълнителни мутации на този гени, които правят заболяването резистентно към това лекарство. Дазатиниб е насочен срещу тези вторични мутации. FDA одобри лечението с дазатиниб през юни 2006 г.
Поддържащата терапия с ритуксимаб удължава преживяемостта при авансирал фоликуларен лимфом
За пръв път мултицентрично проучване фаза ІІІ показа, че двугодишната поддържаща терапия с моноклоналното антитяло ритуксимаб (Rituxan), което блокира специфичен белтък върху В-лимфоцитите, след привършване на конвенционалната химиотерапия подобрява преживяемостта и забавя прогресията на заболяването при пациенти с авнасирал фоликуларен лимфом. Поддържащата терапия е удължена лекарствена терапия, обикновено в намалени дози, прилагана след като върху дадено заболяване е установен контрол.
Рак на гърдата
За последните няколко десетилетия подобренията в ранното откриване и развитието на по-ефективни методи за лечение доведоха до значимо намаляване на смъртността от рак на гърдата, както и подобряване на прогнозите за жените, живеещи с това заболяване.
Лапатиниб подобрява лечението на авансирал рак на гърдата
Международно мултицентрично клинично проучване фаза ІІІ за пръв път доказа, че добавянето на прицелния агент лапатиниб (Tykerb) към капецитабин (Xeloda) води до по-добър контрол на раковия растеж, спрямо лечението само с капецитабин при жени с авансирал HER-2/neu позитивен рак на гърдата, който е нараствал на фона на предишно лечение с лекарството трастузумаб. Рецепторът HER-2/neu се намира на повърхността на клетките и при около 20%-25% от туморите на гърдата е в ненормално високи количества. Това е причина за по-агресивен ход на заболяването. Трастузумаб блокира активността на този рецептор, като се свързва с тази част от него е разположена извън клетката. Лапатиниб бе разработен да блокира активността на HER-2/neu чрез подтискане на тази част, която се намира вътре в клетката.
Лечението с трастузумаб при ранен рак на гърдата – с доказана ефективност; по-кратки курсове могат да бъдат възможни
Нови резултати от три големи клинични проучвания на рак на гърдата предоставят допълнителни доказателства за това, че трастузумаб може да намали риска от прогресия и да подобри преживяемостта при жени с HER-2 положителен рак на гърдата в ранен стадий.
- Breast Cancer International Research Group (BCIRG) 006 Trial – включва 3222 жени с ранен рак на гърдата
- Finland Herceptin (FinHer) Trial – включва 232 жени с ранен рак на гърдата
- European Herceptin Adjuvant (HERA) Trial
Широкото използване на мамографията, както и адювантното лечение са изиграли ключова роля за намаляването на смъртността от рак на гърдата
Проучване, изследващо причините за намаляване на смъртността от рак на гърдата показва, че именно широкото използване на мамографията е причина за 28% до 65% спад в смъртността за последните няколко десетилетия, като останалите проценти се дължат на подобряване на следоперативната химиотерапия (адювантна химиотерапия). Смъртността за периода 1975-1990 г. е сравнително константна величина до периода 1990-2000 г., когато се наблюдава почти 24% спад. В това проучване участва консорциум от независими изследователи от седем различни институции, които развиват независими статистически модели за оценяване на ефекта от мамографията и адювантното лечение върху намаляването на заболеваемостта и смъртността от рак на гърдата.
Тумори на централната нервна система
Първичните тумори на мозъка представляват уникално клинично предизвикателство. Въпреки че през последните 25 години в клинични проучвания бяха оценени различни медикаменти, както и различни системи за апликация на лекарства, прогнозата за пациентите, страдаюи от мозъчни тумори в голяма степен остава непроменена.
Някои туморни характеристики могат да подпомогнат прогнозата при пациенти с олигодендроглиом
Две клинични проучвания фаза ІІІ при пациенти с анапластичен олигодендроглиом, сравняващи съчетаното прилагане на химиотерапия с лъчетерапия срещу само лъчетерапия доказват, че определена подгрупа пациенти с конкретен генетичен профил имат по-добра обща преживяемост без значение какво лечение са получили. Олигодендроглиомът е вид глиом, който обикновено се развива в главния мозък и по-конкретно в челните и слепоочните дялове. Туморът е най-чест при възрастни и с появява по-често при мъже, отколкото при жени. В процеса на тези клинични проувания изследователите откриха, че пациенти, при чиито тумори липсват алели на хромозомите 1p и 19q живеят по-дълго, което показва, че туморите с този генетичен профил може би са по-малко агресивни, по-податливи на терапия или и двете.
Ракови заболявания на храносмилателната система
Ракoвите заболявания на храносмилателната система включват тези на хранопровода, стомаха, черния дроб, панкреаса, жлъчните пътища, дебелото черво, ректума и ануса. Възможността за ефективно лечение на тези заболявания значително варира. Въпреки че през 2006 г. нямаше изследвания, които да променят клиничното поведение, няколко проучвания доставиха информация относно най-ефективните видове лечение за рак на панкреаса и гастроинтестиналния стромален тумор (ГИСТ).
Добавянето на оксалиплатин към гемцитабин при рак на панкреаса не води до подобряване на резултатите
Мултицентрово клинично проучване фаза ІІІ показа, че два вида ново лечение за рак на панкреаса (фиксирано дозов режим на гемцитабин и гемцитабин, оксалиплатин – GEMOX) не водят подобрение на преживяемостта при сравнение с настоящия стандарт (30-минутна инфузия на гемцитабин при пациенти с авансирал, неоперабилен рак на панкреаса). Проучването бе проведено от Eastern Cooperative Oncology Group (ECOG) и включва 833 пациента, рандомизирани да получават един от трите режима.
Активността на сунитиниб при пациенти с ГИСТ е свързана с мутационния статус
Ново проучване, изследващо връзката между генетичния профил на тумора и активността на сунитиниб (Sutent) при пациенти, болни от ГИСТ, който е резистентен на иматиниб, доказва, че отговорът към сунитиниб е свързан с наличието на мутации в гените c-KIT и PDGFRA. Иматиниб (Gleevec) е първа линия на лечение при пациентии с ГИСТ, но не работи при всички и голяма част с времето развиват резистентност към лекарството.
Проучването включва туморни проби от 97 пациента с авансирал резистентен на иматиниб ГИСТ, които са получавали сунитиниб в рамките на клинични проучвания фаза І/ІІ.
Автор на публикацията:
Д-р С. Вълев – СБАЛО по Онкология ЕАД, София
