Опасни ли са херниите на предна коремна стена?

Хернията (изсипване) представлява излизане на коремни органи или на части от тях през естествено слаби или болестно преформирани разширени отвори на мускулно-сухожилния слой на коремната стена, покрити с париетален перитонеум. В зависимост от разположението на дефеката на коремната стена, през който се образува изсипването, херниите биват:

-слабинни (ингвинални),

-бедрени (феморални),

-пъпни,

-хернии на бялата линия (епигастрални)

и някои други по-рядко срещани хернии.

При мъжете по-чести са слабинните и херниите на бялата линия, а при жените – пъпните и бедрените хернии. Тези полови раличия се дължат на особености в анатомичния строеж на кореманата стена при мъжките и женските индивиди. Слабинните и пъпните хернии могат да бъдат както придобити така и вродени. Вродените слабинни хернии засягат по-често момчетата и това е във връзка със слизането на тестиса от коремнта кухина към скротума през ембрионалното развитие и персистиране на структурите, които водят този процес. Вродените пъпни хернии се дължат на непълно затваряне на пъпния пръстен.

Като причина за възникването на хернии трябва да се има в предвид генетично обусловената слабост на съединителната тъкан, проявяваща се с различни патологични състояния като плоски ходила, разширени вени на долните крайници, варикоцеле, хемороиди, хернии с подчертана фамилност и др. От значение за появата на хернии са възрастта, полът, професията, физическите усилия, както и някои заболявания водещи до повишаване на вътрекоремното налягане – хронична кашлица, запек, диария, аденом на простата със затруднение в уринирането, асцит, парализа на нерви, бременност и др.
Появата на хернии е свързана със слаба болка в дадена област на коремната стена при физически усилия, кашлица, дефекация и др. С оформянето на херниална торбичка и дефект на коремната стена, се появява подутина, която привлича вниманието на болните. При широк пръстен на хернията, подутината изчезва в корема в леганало положение и оплакванията изчезват, като може да остане само чувстово на тежест. При нелекувани случаи херниите могат да достигнат гигантски размери, които не изчезват при покой. Болните с херния са с намалена физическа сила и ограничена трудоспособност. При кърмачетата майките забелязва подутина в областта на пъпа или в слабината на детето, която се увеличава при плач и напъване и намалява, дори изчезва при спокойно състояние и сън.

Най-сериозното усложнение на херниите е заклещването. В този случай херниалното съдържимо не може да се прибере без намесaта на пациента или лекаря. Най-често неочаквано, при внезапно повишаване на вътреркоремното налягане ( кашлица, дефекация, тежко физическо усилие и др.) се разширява мигновенно херниалния дефект и през него преминават коремни органи, които при други условия не могат да минат. Следва свиване на херниалния пръстен и инкарцерация (заклещване) на херниално съдържимо. Най-често се заклещват тънко черво, оментум, дебело черво и др. Заклещването води до бързо нарушаване в кръвоснабдяването на зaклещения орган и неговата некроза в рамките на няколко часа с развитието на перитонит. Инкарцерацията се съпровожда от внезапна силна болка в областта на хернията и по целия корем, към които скоро се прибавят повръщане, спиране на флатуленцията и дефекацията. Херниалният сак е болезнен и напрегнат и не може да се прибере в корема. Очертава се картината на чревна непроходимост, а по-късно и на перитонит. При всички случаи, инкарцерираната херния е абсолютна индикация за спешна оперативна намеса. При болни с тежки съспътстващи заболявания, значително повишаващи риска при опрация, може да се направи опит за мануално репониране на хернията – таксис – но не по-късно от 3-4 часа след настъпване на заклещването.

Лечението на херниите е оперативно. Операцията се състои в отваряне на херниалната торбичка, връщане на “изсипаните” органи в корема и пластично затваряне на дефекта на коремната стена. Съвременните принципи за лечение на херниите изискват, коремната стена да се подсили с различни синтетични материали – платна – които повишават здравината на извършената пластика. Използването на платно при херниопластиката позволява ликвидиране на херниалния дефект без напрежение, като същевременно компенсира наличната слабост на съединителната тъкан при болните с хернии.

През последните няколко години все по-широко в хиругичната практика навлизат и лапароскопските методи за възстановяване на херниалните дефекти.

Честотата на поява на нова херния в оперираното място (рецидив) е от 1-2% до 10%. Оперативната рана зараства за 8-10 дни, а работоспособноста е ограничена от 1 до 3 месеца, в зависимост от предоперативната патология и извършената операция.

Автор на публикацията:

Д-р Михаил Табаков
Лекар-ординатор, Клиника Коремна хирургия, ВМА-София
Тел. за връзка 0888933654

Leave a Comment

Създател на сайта: Д-р Васил Василев - Уролог | в партньорство с Urology.bg - Българският Урологичен Портал