Синкоп

Синкопът представлява преходна загуба на съзнание с бързо начало, кратка продължителност и спонтанно пълно възстановяване.

Синкопите са три основни групи: в резултат на неправилно активирани рефлекси, при ортостатизъм (спад на артериалното налягане при изправено положение) и  в резултат на сърдечно заболяване. Загуба на съзнание се наблюдава и при някои неврологични заболявания като напр. епилепсия.

В основата на всички видове синкоп стои рязкото понижение на артериалното налягане. Внезапното спиране на мозъчния кръвоток дори за период от 6 до 8 sec е достатъчно, за да предизвика пълна загуба на съзнание.

Синкопът е чест симптом – той е отговорен за 1- 6 % от хоспитализациите и до 3 % от визитите в Спешните центрове по данни за САЩ. Загубата на съзнание е често състояние при младите хора (от 12 до 48% от синкопите се наблюдават във възрастовия диапазон 10 – 30 г), въпреки че повечето от 1/3 от тях не търсят медицинска помощ. Синкопът е чест симптом и при възрастните.

Най-често срещани са рефлекторните синкопи като тази водеща роля е валидна за всички възрасти и в различни клинични ситуации (визити в спешен център, обща практика и др). Следват по честота кардиогенните синкопи като техния брой се увеличава с напредване на възрастта на пациентите. Голяма част от синкопите остават некласифицирани, което подчертава необходимостта от въвеждане на нови стратегии за оценка и диагностика при тези пациенти.

Прогнозата при пациентите със синкоп може да се разглежда от две страни: риск от смърт или живото-застрашаващи състояния и риск от повторен епизод на синкоп и физическа травма. По отношение на смъртността кардиогенните (сърдечните) синкопи носят най-висок риск от внезапна сърдечна смърт. Синкопът в резултат на ортостатична хипотония е свързан с двукратно повишение на смъртността. От друга страна младите пациенти със синкоп и изключено органично или ритъмно-проводно сърдечно заболяване имат отлична прогноза. Смъртността за една година при пациентите със сърдечни причини за загуба на съзнание достига до 33%, което е по-високо от смъртността при пациентите с некардиални причини – 0 – 12%, както и при тези с неуточнен синкоп – 6 %. Това налага да се положат всички усилия за диагностициране на неразпознато структурно сърдечно заболяване при пациентите със синкоп.

По отношение на рецидивите (повторните епизоди на синкоп) – около 1/3 от пациентите преживяват повторен синкопален епизод в рамките на 3г. Големи травми, като фрактури и инциденти с моторни превозни средства, се наблюдават при 6% от пациентите, докато по-малки наранявания – при 29%. Така рефлекторните синкопи, въпреки че традиционно се свързват с добра дългосрочна прогноза, на базата на многократните рецидиви значително влошават качеството на живот на пациентите. При анкетиране на различни групи пациенти физическото увреждане в резултат на синкоп е сравнимо с това при хронични заболявания, като например хроничен артрит, рецидивиращи умерено изразени депресивни разстройства и крайна фаза на бъбречно заболяване.

Подходът  при пациентите със синкоп изисква снемането на щателна анамнеза (разпитване на пациента), физикален преглед и изследването на някои основни лабораторни параметри. Оценката на сърдечно-съдовия статус е от съществено значение за по-нататъшното поведение и за прогнозата  на пациента и включва: ЕКГ с 12 отвеждания, продължително електрокардиографско мониториране – стационарно или с Холтер ЕКГ, имплантрируеми loop-event рекордери, телемониториране, електрофизиологично изследване, сигнално-осреднена ЕКГ, каротиден масаж, ехокардиография, ЕКГ тест с натоварване, тест с пасивен наклон на тялото. Проучвания са показали, че лумбалната пункция, доплеровото изследване на каротидни артерии, мозъчната ангиография, скенирането на глава и ЕЕГ не носят диагностична информация за причината за синкопа при отсъствие на клинични симптоми за неврологичен процес. Въпреки това, неврологична консултация е необходима при пациенти с клинична суспекция за неврологично заболяване, както и при съмнение за травматична увреда на главния мозък следствие на падането. Психиатричната оценка на пациентите се налага в случаите на многократно рецивидиращи епизоди на загуба на съзнание при млади пациенти с други неспецифични оплаквания.

До момента няма данни за честотата и прогнозата на синкопите в България. Липсва ясна стратегия и общоприет алгоритъм за цялостна оценка на такива болни. По наше мнение немалка част от тези пациенти са неправилно и недостатъчно диагностицирани – подценявани и не-насочвани за оценка от специалист (кардиолог или невролог) въпреки ясните доказателства, че сърдечните заболявания са главната причина за смърт при пациентите със синкопи. Съответно тези пациенти често стават обект на неправилно лечение, което в някои случаи би могло дори да влоши симптомите.

Същевременно в страната няма обособено отделение или лаборатория с технически възможностти за пълно диагностично изясняване на такива болни. Някои от основните диагностични методи липсват или са на неадекватно ниско за съвременните условия ниво. От друга страна лечението на такива пациенти често е трудно, изисква време и изпробване на различни терапевтични възможности, като някои от тези подходи изискват и продължително обучение на пациента.  Част от пациентите се налага да бъдат хоспитализирани и проследявани в болнична среда.

Проследяването на тези пациенти в България е неадекватно. Това важи особено за най-честата подгрупа на пациенти с рефлекторни синкопи. Поради трудното и времеемкото им лечение често връзката между пациента и лекуващия лекар се губи.

В Отделението по Неинвазивна Функционална и Образна Диагностика към Национална Кардиологична Болница, което е единственото за момента кардиологично функционално отделение в страната, разполагащо с и използващо апаратура за провеждане на тест с наклон на тялото и апаратура за ЕКГ телемониториране, годишно се насочват за оценка около 60 пациенти със синкоп. Тази цифра значително се различава от очакваната честота на поява на синкоп – около 5 000 случаи годишно.

За да могат пациентите със синкоп да получават адекватна и своевременна оценка и професионална помощ е необходимо обществеността и най-вече общо-практикуващите лекари и лекарите, работещи в спешни центрове да бъдат запознати със съществуването и естеството на работата на подобен сектор за оценка на пациенти със синкоп.

Както беше споменато по-горе, синкопите са чест симптом, който дори и в бенигнените случаи е свързан с влошаване качеството на живот на пациентите. Същевременно липсва достатъчно адекватна и полезна за пациентите информация относно естеството на заболяването им, къде биха могли да потърсят лекарска помощ, как биха могли да избягнат появата на синкоп и т.н. Целта на изложения материал е именно поставянето на една първа стъпка в посока на по-добрата грижа за тези пациенти.

Автор на публикацията:

Д-р Яна Симова, д.м.

Отделение по Неинвазивна Функционална и Образна Диагностика,

Национална Кардиологична Болница

Email: ianasimova@gmail.com; сл. тел: 02/9211384, 02/9211383