Самоубийството – сиуцидът ( от лат. suus – свой, собствен, caedo – съсичам, убивам ) е насилие насочено към себе си и умишлено прекратяване на собствения живот.
Суицидът не е събитие, а е процес!!!
По данни на СЗО за 2002 г. от смърт в резултат суицид ежегодно загиват 10-15/100 000 души. На всеки осъществен суицид отговарят 20 самоубийствени опита. Самоубийството е една от трите водещи причини за смърт.
Данни за България за 2009 г. – през 2009 г. от смърт в резултат суицид са загинали 495 мъже и 178 жени, като 90% от хората осъществили суицид имат психично заболяване.
Най-честите митове свързани със самоубийството:
„Човек, който говори, че ще се самоубие няма да го направи”
Не е вярно – Почти всеки, извършил самоубийство или опит за самоубийство е споделял желание за смърт или суицидни мисли. Не се игнорират споделени мисли за самоубийство, дори и отправени като заплахи.
Твърденията „Ще съжалявате, когато умра…, когато ме няма…” , „Не виждам изход….” , „Не мога да издържам повече…” независимо колко често се споделят или се казват с усмивка трябва да бъдат вземани на сериозно.
„Всеки, който се опитва да се самоубие, трябва да е луд!!!”
Не е вярно – повече от хората, които извършват самоубийство не са психотични, напълно ръководят собствените си действия и са с ясното съзнание за последиците от постъпките си.
„Ако някой е решил да сложи край на живота си никой и нищо не е в състояние да го спре”
Не е вярно – дори пациентите с тежка депресия имат смесени чувства по отношение на смъртта и до последния момент се колебаят между желанието за живот и желанието за смърт. Повече от пациентите искат не да умрат, а да се сложи край на преживяваното от тях страдание. Импулсът „да приключат с всичко” е краткотраен.
„Хората, които извършват самоубийство не искат да търсят помощ”
Не е вярно – На базата на проучвания върху жертви на самоубийство е установено, че повече от 50 % от тях са търсили медицинска помощ през последните шест месеца преди смъртта и повечето от тях са се срещали с професионалист месец преди смъртта им (извършването на суицидните действия).
„Насоченото говорене за самоубийство може да го предизвика”
Не е вярно – говоренето за самоубийство не дава идеи за осъществяването му. Напротив откритото говорене за самоубийство намалява актуалната суицидна зареденост.
Суициден риск – най-висок при пациенти споделящи суицидни мисли, пациенти подготвящи суицид, пациенти извършили ТС.
Основни фактори, които повишават суицидния риск:
• мъжки пол (мъжете са по-успешни в реализирането на самоубийството, докато жените го правят по-често)
• бяла раса;
• зряла възраст;
• чувство за незнадежност;
• психично заболяване;
• социална изолация;
• минали суицидни опити;
• фамилна анамнеза за суициди в семейството;
• тежко, хронично соматично заболяване, предстояща операция, хронична болка;
• безработица;
• пациенти живеещи сами;
• алкохолна злоупотреба;
• загуба на значим близък;
• неуспешен ТС, който е бил планиран и предварително подготвен;
• импулсивност.
Автор на статията:
