Въведение
Презпоследните години бе постигнат значителен напредък в разбирането на механизмите, свързани с развитието на раковите образувания на ЦНС. За съжаление преживяемостта не се е увеличила значително за по-агресивните форми на глиом и мултиформен глиобластом. Възрастни пациенти с това заболяване рядко живеят повече от една година след поставянето на диагнозата.
Заболеваемост и смъртност
Заболеваемостта от първични тумори на мозъка е по-висока при мъже, отколкото при жени. Глиобалстомът се среща 1, 6 пъти по-често при мъжете, докато доброкачествените менингиоми са почти два пъти по-чести при жени. Средната възраст на диагностициране за цялата група на мозъчни тумори е 54 години, въпреки че тази цифра се различава в зависимост от туморния тип. Средната възраст на диагностициране на глиобластомите и менингиомите е 62 години, докато при медулобластомите тя е 16 години. Най-високата заболеваемост общо за групата на мозъчните тумори е във възрастовия диапазон 75-84 години. Глиобластомите с явяват най-често при пациенти над 65 години.
За мъже във възрастовия диапазон между 15 и 34 години туморите на ЦНС са третата по честота причина за смърт от рак; за жени от същата възрастова група те са четъртата най-честа причина за смърт от рак. През последните няколко десетилетия се забелязва увеличаване на заболеваемостта и смъртността от мозъчни тумори при възрастни. В развитите страни това увеличение стига до 300%. Донякъде това се дължи на по-добрите диагностични възможности и подобрения достъп до медицински грижи. Доживотният риск от диагностициране на първичен злокачествен мозъчен тумор при мъжете е 0, 67%, рискът от смърт в следствие на такова заболяване е 0, 49%. При жените тези цифри са съответно 0, 52% и 0, 40%.
Рискови фактори
Точното установяване на рискови фактори е изключително трудно поради редица причини, най-важната от които е значителното разнообразие на първичните мозъчни тумори. Добре документиран значим рисков фактор е високодозовата йонизираща радиация, използвана за лечение. Средна доза от 7 сентигрея (cGy) води до увеличаване на риска от мозъчни тумори с 40%. Увеличен риск от тумори на мозъка е наблюдаван след лъчетерапия на тумори при деца. Електромагнитните полета може би са свързани с увеличен риск. Въпреки че напоследък се отдава голямо внимание и загриженост по отношение на вероятната връзка между използването на клетъчни телефони и развитието на мозъчни тумори, няколко проучвания демонстрираха липса на такава връзка. Работниците, ангажирани в някои промишлени отрасли показват увеличен риск, например производството на пестициди и торове, преработката на синтетични гуми, производството на винилхлорид и нефтени рафинерии. Някои химични, биологични и инфекциозни агенти, например нитрозови съединения, органични хлориди, нитрати и нитрити, могат да бъдат считани за причинители на тумори на ЦНС.
Признаци и симптоми
Туморите на ЦНС се проявяват с два вида симптоми – общи и локални, свързани с определена част на мозъка, засегната от тумора. Общите включват главоболие, гадене, повръщане, гърчове, промяна в съзнанието. Въппреки че главоболието се проявява при по-голямата част от мозъчни тумори, много малко пациенти с главоболие всъщност имат тумор. Вторият по честота първоначален симптом след главоболието са гърчовете. Други симптоми могат да бъдат двойно виждане, пареза на черепни нерви, промени в движението и усещането. Тумори на челните дялове на мозъка често водят до промяна в характера. Тумори в слепоочните дялове – до промени в речта, слуха, зрението и паметта. При засягане на теменните дялове може да се наблюдават промени в усещането. Туморите, разположени в тилните дялове в почти всички случаи водят до дефицит в зрението. Пациенти, проявяващи признаци и симптоми, които предполагат наличието на мозъчен тумор, трябва да бъдат допълнително диагностицирани с ядрено-магнитен резонанс.
Лечение
Най-голямо значение за лечението на тумрите на ЦНС имат хирургията и лъчетерапията. Следоперативната химиотерапия вече също е стандартен метод на лечение. Оперативните намеси при тумори на ЦНС радко могат да показват радикалност. Злокачествените варианти (високостепенни астроцитоми и мултиформен глиобластом) в голямата част от случаите рецидивират. Когато бъде диагностициран рецидив, първото решение, което трябва да се вземе е дали да се препоръча по-нататъшна оперативна намеса. Някои групи пациенти имат полза от повтарящи се оперативни намеси. Тези пациенти трябва да бъдат избирани внимателно. В последните години навлиза използването на имплантати, натоварени с радиоизотопи (интерстициална брахитерапия) или цитостатъци.
Преживяемост
Средната дву- и петгодишна преживяемост при пациенти с тумори на ЦНС е съответно 36, 2% и 27, 6%. Петгодишната преживяемост при пациенти с астроцитом е 87, 2%, докато при пациенти с мултиформенн глиобластом е едва 3, 2%. Възрастта и туморният тип са от изключително значение за прогнозата, дори по-голямо от значението на вида на прилаганото лечение. Други фактори, повлияващи преживяемостта са локализацията на тумора и обемът на операцията при хирургично лечение.
