Заболеваемост
Общият брой случаи диагностицирани в България през 2003 г. е 1139, което представлява 7,9% от злокачествените заболявания при жените у нас. Заболеваемостта за 2003 г. е била 15,9/100 000.
Новодиагностицирани случаи за 2003 г. по стадии. Дданните са на Националноия раков регистър.
Признаци и симптоми
Най-честият първи симптом е патологично кървене от матката (метрорагия) или петна от кръв на бельото. Болката заедно с други системни симптоми са късни признаци.
Рискови фактори
Високата експозиция на естроген е силен рисков фактор за рака на ендометриума. Фактори увеличаващи тази експозиция включват заместителна терапия с естроген (без използване на прогестерон), и затлъстяване. В допълнение, рискът се увеличава от използване на тамоксифен, ранно менархе (начало на менструацията), късна менопауза, липса на раждания, поликистоза на яйчниците. Заместителната терапия с прогестерон плюс тамоксифен е с доказан намаляващ риска ефект в сравнение с използването само на естроген. Изследванията не доказват връзка на естрогена с другите агресивни типове рак на маточното тяло. Други рискови фактори за рак на маточното тяло включват безплодие и наследствения неполипозен карцином на дебелото черво. Бременността и ползването на орални противозачатъчни намаляват риска от рак на ендометриума.
Ранно откриване
По-голямата част от случаите на рак на ендометриума се диагностицират в ранен стадий поради симптома на посменопаузално кървене. Всички жени трябва да бъдат насърчавани да съобщават всяко неочаквано и необичайно кървене.
Правила за скрийнинг на рак на ендометриума
Всички жени в менопауза трябва да бъдат информирани за риска от ендометриален рак, както и за смптомите му; трябва да бъдат силно насърчавани да съобщават на лекарите си всеки случай на кървене или наличие на петна от кръв. Ежегоден скрийнинг за рак на ендометриума с биопсия на ендометриума започващ от 35-годишна възраст трябва да се предлага на жени с висок риск за наследствен неполипозен рак на дебелото черво.
Лечение
Ракът на маточното тяло се лекува обикновено хирургично, посредством хормонотерапия, лъчелечение и/или химиотерапия, в зависимост от стадия на заболяването.
Преживяемост
Едногодишната относителна преживяемост при рак на ендометриума е 94%. Петгодишната преживяемост е 96%, 66% и 25% ако заболяването е съответно диагностицирано в локализиран, регионален или метастазирал стадий.
Автор на публикацията:
Д-р С. Вълев – СБАЛО по Онкология ЕАД, София
