Рак на бъбрека

Рак на бъбрекаРакът на бъбрека или бъбречно-клетъчният карцином представлява 2-3% от всички ракови заболявания. Той е най-честото туморно образование на бъбрека (доброкачествени или злокачествени) и представлява 85-90% от всички злокачествени тумори на бъбреците. Среща се малко по-често при мъжете и риска е най-голям във възрастта между 60-70 години. Тютюнопушенето, затлъстяването и артериалната хипертония са фактори, които могат да увеличат риска от развитие на тумор на бъбрека.
Съществуват и други форми на рак на бъбрека освен бъбречно-клетъчния карцином, но те са много по-редки – например папиларен карцином, хромофобен карцином и др.

Ракът на бъбрека произхожда от произхожда от епителните клетки на бъбречните каналчета.
Обикновено той има относително бавно развитие, очраничено първоначално в пределите на самия бъбрек, като може да достигне до много големи размери – над 15-20 см.
Характерно за туморите на бъбрека е ранното метастазиране по кръвен (венозен) път, първоначално в бъбречната вена, а в по-напреднали стадий е мъзможно “туморния тромб” да достигне и до дясното сърдечно предсърдие. По тази причина, най-честите далечни метастази са в белия дроб.

Стадиране туморите на бабрека?

Според разпространението на рака в самия бъбрек, в съседните тъкани и органи и/или наличието на далечни метастази, през 2002г. т.нар. TNM (Tumor Node Metastasis) класификация.
За да не ви отегчаваме, ще ви представим съкратен вариянт:

T1 Тумор ≤ 7 см., очраничен в пределите на бъбрека
T2 Тумор ≥ 7 см., очраничен в пределите на бъбрека
Т3 Туморът инвазира бъбречните съдове и/или надбъбрека и/или околобъбречната тъкан, но не преминава извън т.нар. капсула на Герота.
Т4 Туморът преминава извън капсулата на Герота.

TNM-класификация на туморите на бъбрека

За описание на хистологичният вариянт на рака най-често се използва т. нар. касификация по Furhman, която определя степента на малигненост.

Какви са симптомите на туморите на бъбрека?

Туморите на бъбрека имат бавно развитие, което често не дава оплаквания или те са много слаби. Най-честите симптоми са:
-кръв в урината (хематурия)
-болка в лумбалната област
-опипваща се туморна маса

Важно е да отбележим, че с развитието и разспространението на образните изследвания (осонвно ехографията), през последното десетилетие все повече тумори на бъбреците се откриват случайно. Пациентите нямат почти никакви оплаквания и туморът се открива при преглед по повод на някакво друго заболяване.

При 30 % от пациентите е възможно да се прояви т.нар. паранеопластичен синдром, включващ – отслабване на тегло (понякога дори кахексия), анемия, продължителна висока температура, повишена СУЕ и др.

Как се диагностицират туморите на бъбрека?

За диагностика на рака на бъбрека най-често се използват ехографията (ултразвук), Компютърна Аксиална Томография  – КАТ ( или скенер) или Магнитен Резонанс. Ехографията, като бързо и евтино, обикновено е “ориентировъчно” изследване и много често се използва за скрининг метод. Но за определяне на точните размери на тумора, формата, консистенцията му, както и отношенията му със съседните органи и анатомични структури, търсене на метастази и т.н., според EAU (Европейска Асоциация по Урология) се препоръчва КАТ или МР. Чрез тях много по-точно се определя стадия на заболяването (TNM), а от там и последващия терапевтичен подход.

Диагностика на туморите на бъбреците

Какво е лечението на туморите на бъбрека?

Парциална резекция на бъбрекаЛечението на рака на бъбрека е основно хирургично – премахване на целия бъбрек, заедно с туморната маса – т.нар. радикална нефректомия. При малки тумори (≤ 7 см.), локализирани в бъбрека е възможно да се направи и парциална резекция на бъбрека, като се отстрани само тумарната формация и се запази останалата част от органа. За съжаление, дори и при подобни размери запазването на бъбрека е невъзможно.

Химиотерапията, лечелечението или хормонотерапията не са ефективни по отношение на рака на бъбрека.
Лапароскопска хирургия на тумор на бабрекаПри пациенти, при който общото състояние и съпътстващите заболявания не позволяват оперативна интервенция или в случаи на много напреднали и неоперабилни тумори, като палиативен метод може да се приложи емболизация на бъбречната артерия. По този начин се прекъсва кръвотока към бъбрека, а така и към тумора, коета забавя значително развитието му.

През последните години, за оперативно лечение на тумори на бъбрека все по успешно се използват и ендоскопските методилапароскопска или робото-асистирана нефректомия или парциална резекция.

Бъбречно-клетъчният карцином е сред тези видове рак, които са чувствителни на лечение с медикаменти, стимулиращи на имунната система – т.нар. имунотерапия. Такива вещества са интерферонът и интерлевкин-2. Тяхното приложение обаче трябва да бъде добре обмислено и прецизирано, защото може да доведе до рискови странични ефекти.

Прогноза при рак на бъбрека

Има много фактори, които влияят на резултата след лечение за рак на бъбреците. Въпреки това, двата най-важни прогностични фактори стадия на заболяването и степента на малигненост. Основната концепция е, че колкото по-голям е туморът, толкова по-малка е вероятността за радикално излекуване. По-висока степен на малигненост също предполага по-нисък шанс за излекуване. Шанса за излекуване с дългосрочно проследяване е добре дефиниран за радикалната отворена и парциална нефректомия. Освен това, в дългосрочен план, по отношение на лапароскопската радикална нефректомия, резултатите показват, сходни данни с тези на класическата отворена хирургия.

Очакваме Вашите допълнителни въпросии коментари.

Автор на статията: Д-р Васил Василев,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София

Прочетете още статията за най-честите Доброкачествени тумори на бъбрека.

Библиография

Leave a Comment

Създател на сайта: Д-р Васил Василев | SEO от Оптимизация на сайт