Предлагаме Ви тази статия, с която се опитваме да отговорим на най-честите въпроси, които ни задават и интересуват пациентите, относно рака на простатата. Целта ни е да ви запознаем с болестта, проблемите и страховете сварзани с нея.
Спешно състояние ли е ракът на простатата и трябва ли простатата да се оперира спешно?
Ракът на простатата обикновено е много бавно развиваща се форма на злокачествено заболяване. Средното време за удвояване на размера на рака простатата над 2 години. При случаите на смърт причинена от рак на простатата, средният срок от поставяне на диагнозата до фаталния край е 12 години. Въпреки че е важно диагноза да се постави в най-ранната си фаза на болестта, когато лечението е най-ефективно, то не е спешно. Съществуват данни, които дават основани да се предполага, че забавянето на хирургичното лечение с 6 месеца след поставяне на диагнозата не оказва влияние върху крайното патологично изследване (и вероятно не оказва влияние върху шансовете за излекуване). Все пак, отлагането на лечението по-дълго от 6 месеца обаче, може да бъде по-рисковано от гледна точка на крайния резултат. Следователно е препоръчително, окончателното решение за лечение (дори ако то е активно наблюдение) да се вземе в рамките на 6 месеца.
Допълнителна информация за рака на простатата
Какви са шансовете за пълно излекуване от рака след операция за премахване на простатата?
Шансът за излекуване след операция за рак на простатата зависи от вида на заболяването, което имате и естествено от степента на засягане жлезата. Следните фактори оказват най-голямо влияние върху прогнозата: Степен на малигненост (Gleason score), засягане или не на капсулата на простатата, засягане или не на семенните мехурчета, позитивни или не резекционни линии, засягане на лимфните възели, както и предоперативните и следоперативни нива на PSA. Съществуват т.нар. Kattan номограми, които могат да бъдат използвани и помагат в изчисляването на шансовете за пълно (радикално) излекуване след операцията.
Разбира се, голяма част от тези фактори са вече уточнени предоперативно, още по време на поставяне диагнозата. Единственото, което зависи от уролога по време на операцията е простатата да се премахне радикално и с отрицателни резекционни линии (хистологично да не се открива тумор в отрязания край на простатата – т.е. “рязано е в здраво”). Пациенти с отрицателни резекционни граници имат по-добри шансове за дългосрочно излекуване в сравнение с пациентите с ракови клетки, открити в периферията на отрязания участък.
Информация какво представлява операцията за премахване на простатата
Какъв е контролът над уринирането и задържането на урина след радикална простатектомия?
При повечето пациенти веднага след операцията има неволево изпускане на урина (напикаване), което обаче е обратимо и пациентите бързо възвръщат контрола над уринирането. Простатата играе роля на тапа на потока на урината и за външния, волеви сфинктер (мускулът, който стягаме волево, за да задържим урината) са нужни малко усилия, за да задържи урината в пикочния мехур. След като простатата е отстранена този относително слаб мускул трябва изведнъж да извършва много повече работа. Също така, бруталното вмешателство в анатомията на малкия таз и отношенията между пикочния мехур и уретрата и ъгъла между тях, също оказва своето негативно влияние. С течение на времето и укрепването на сфинктера и мускулите на тазовото дъно, контрола над уринирането се възвръща, като средният срок за възстановяване на задръжката на урината е около 6 месеца.
Секс след операция за премахване на простатата?
За запазването на еректилната функция и потентността на пациентите, най-голямо значение има до каква степен по време на операцията са пощадени нервните снопове, който минават в съседство от двете страни на капсулата на жлезата.
Когато рак е прорастнал извън капсулата на простатата, той дава разсейки около нея, точно там където минават въпросните нервни снопове. При ниско-рисковите форми на рак на простатата, при които рискът за разпространение извън пределите на жлезата, както и в областта на нервните снопове е малък и има смисъл да се извърши т.нар. нерво-съхраняваща операция, при която въпросните нервни снопове се запазват. При други – високо-рискови форми на рак на простатата, при които има голям риск за разпространение в областта на нервните снопове, нерво-съхраняващата операция крие риск от позитивни резекционни граници и нервните снопове се прекъсват.
Най-голям шанс за естествена потентност имат пациентите, при които нервите са запазени и колкото повече те са пощадени, толкова вероятността за връщане към спонтанна ерекция е по-голяма.
Все пак съхраняването на нервите или не не означава автоматично – всичко или нищо. Ако и двата нервни снопа са напълно пощадени при млад пациент с отлични предоперативни еректилна функция, шансовете за запазване на ерекцията са около 85%. Тези с двустранно частично съхранени нерви, или едностранно съхранени нерви имат по-малки шансове. Тези с обща двустранно прекъсване на нервите, което се прави при пациенти с висок риск, нямат почти никакъв шанс за естествена ерекция. Терминът “естествен” включва използването на перорални лекарствени средства (Viagra, Cialis или Levitra).
Разбира се, съществуват и рискови фактори с дългосрочно въздействие за върху ерекцията и сексуалната функция: предоперативна еректилната функция, възраст и сърдечно-съдови проблеми (диабет, хипертония, високо ниво на холестерола, тютюнопушене). Например, младите пациенти без сърдечно-съдови проблеми, с отлична предоперативна ерекция и които са сексуално активни се справя по-добре като цяло, отколкото тези, които имат рискови фактори.
Какво можете да направите, за да подобрите шансовете си на запазването на еректилната функция? За тези, които се подлагат на нерво-съхраняваща операция, отговорът е пениса рехабилитация. От момента на отстраняването на катетъра (обикновено 7-15 дни след операцията), пациентите се насърчават да използват вакуумна помпа веднъж дневно и перорални фосфодиестераза инхибитори (т.е. Viagra, Cialis или Levitra). Пациентите, които извършват рехабилитация пениса по-бързо възстановяват ерекцията и сексуалната функция и в дългосрочен план имат по-малка нужда и фармацевтични изисквания.
При пациентите, при които нервите не са съхранени достегането до естествена ерекция е невъзможно и се прилагат различни реконструктивни методи за въстановяване на инервацията, като за съжаление нито един не е с доказана ефективност.
Разбира се, възможно е лечение с:
Перорални лекарства (Viagra, Cialis, Levitra)
Трансуретрална агенти (Muse)
Пениса инжекции (Caverject, Trimix)
Вакуумна помпа
Пениса протеза
Кога се препоръчва операцията пред другите нехирургични методи за лечение на рак на простатата?
Въпроса за мястото на оперативното лечение на рака на простатата е много актуален и дискутиран през последните години, особено с въвеждането на т.нар. брахитерапия и други нехирургични матоди, при който също може да се постигне радикалност съпоставима с тази на хирургичното лечение.
Въпреки всичко, показанията за радикална простатектомия според Европейската Асоциация по Урология (ЕАU) са :
- Пациенти с очаквана преживяемост поне 10 години.
- Стадии на заболяването не по-висок от Т2 N0 M0, Sleason Score 2-7 и PSA < 20 ng/ml (т.е. без наличие на метастази и експанзия на процеса извън простатната капсула).
-Опционално:
-при пациенти в стадий Т1а и очаквана преживяемост поне 15 години или Gleason Score 7
-при пациенти в стадий Т3а и Gleason Score20 ng/ml., но оперативното лечение в този стадии е понягога обезкуражително, поради повишен риск от позитивни оперативни гранци, лимфни и далечни метастази.[2,3]
При пациенти с локализиран карцином, радикалната простатектомия е метода на избор. Проведени проучвания, показват следните резултати [4]:
-10-годишна прживаяемост без покачване на PSA – около 75 %
-5-годишна прживаяемост без покачване на PSA – около 84 %.
e-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
