В исторически аспект първото описание на пениса е направено от Аристотел, който му е придавал голямо значение и абсолютно е игнорирал ролята на тестиса в сперматогенезата. Това погрешно становище е заблуждавало учените в продължение на 2000 години, докато Рене дъо Граф го отрича и изтъква основната ролята на тестиса. Тестисите са жлези с две главни функции:
1. В семенните каналчета протича сперматогенеза, необходима за размножаването
2. В т.нар. Лайдигови клетки се синтезират андрогените – мъжките полови хормони (от гр. Андрос– мъж)
Андрогените са производни на циклопентаноперхидрофенантрена. Основният андроген е тестостерона. С андрогенно действие също са 3α-дихидротестостерон, андростендион и ДХЕА(междинни продукти от синтеза на тестостерон).
Андрогените предизвикват диференциране (поемат определена функция) и развитие на мъжките органи за размножаване, както и определят вторичните полови белези (окосмяване, развитие на костно0ускулната система, тембър на гласа и други), обуславят фертилитета (оплодителна способност) и поведението на мъжа в репродукцията.
Хормонална регулация на андрогеновата синтеза и сперматогеназата
Основна роля в регулацията на синтезата на мъжките полови хормони имат хипоталамуса, хипофизата и тестиси, които образуват т.нар. регулаторна ос на синтезата на андрогените:
Хипоталамаус
↓
Хипофиза
↓
Тестиси
Основно значение за функционирането на системата хипоталамус-хипофиза-тестис (основна регулаторна ос посредством отделяне на хормони) има хипоталамичния гонадолиберин – GnRH – хормон оказващ стимулиращ ефект върху хипофизата. Той стимулира отделянето на ЛХ и ФСХ (хормони на хипофизата), които при мъжа се отделят непрекъснато за разлика от жената, където се отделянето циклично.
ЛХ и ФСХ са кисели гликопротеини, които действат по механизма на пептидните хормони чрез аденилатциклазата. Андрогеносинтезата се извършва в Лайдиговите клетки в тестисите от холестерола под контрола основнона ЛХ, но в синхрон с ФСХ.
Тестостеронът е най- важния андроген. В органи не съдържащи 5αредуктаза(мускули, косми и други) тестостеронът действа директно , а в органи съдържащи 5α редуктаза(простата, семенни мехурчета и пенис)той действа чрез дихидротестостерон-крайно производно, което не се превръща до женски полови хормони. Нормално секрецията на тестостерона следва пулситивните промени в отделянето на гонадотропния хормон(ЛХ).
bellevue pharmacy what is the active ingredient in viagra prime therapeutics pharmacy academy of managed care pharmacy premier pharmacy
Хормоналният контрол на сперматогенезата се осъществява от тестостерон и ФСХ, които действат на различни звена. За отключването и поддържането на сперматогенезата с анеобходими и двата хормона. Мишена за ФСХ са т.нар. клетки на Сертоли, където се произвежда секс свързващия глобулин и инхибин.
Диагноза и функционално изследване на мъжката гонада:
Основните стълбове в диагностиката и функционално изследване на мъжката гонада са:
1. Оглед и палпация на пенотестикуларната система
2. Спермограма-изследване на семенна течност
3. Ехографско изследване на тестис
4. Сцинтиграфия
5. Цитогенетичен анализ
6. Хормонално определяне-ЛХ, ФСХ, тестостерон, пролактин, инхибин
7. Стимулационни тестове
Класификация на заболяванията на мъжката гонада
1. Първичен хипогонадизъм(хипергонадотропен) хипогонадизъм
А. Тубулна и интерстициална недостатъчност
-кастрационни синдроми(пред- и след пубертетен)
-неонатална анорхия(вродено неразвитие на тестиси)
-тотална атрофия на тестиси
-фамилен хипогонадотропен хипогонадизъм
B. Тубулна недостатъчност
-увреждане от външни фактори(лъчеви, инфекции)
-герминативна аплазия
-синдром на КЛайнефлтер
-синдромна ХУУ(свръх мъже)
-синдром на Шапел(ХХ-мъже-нормално е ХУ)
-синдром на Мартин –Бел
-синдром на мъжки Търнър
-синдром на мъжки Нунан
С. Интерстициална недостъчност и мъжки климакс
2. Вторичен(хипогонадотропен ) хипогонадизъм
А. тубулна и инерстициална недостатъчност
В. тубулна недостатъчност
С. интерстициална недостатъчност
3. Периферен (рецепторен) хипогонадизъм
А. Пълна рецепторна нечуствителност
В. Синдром на парциална рецепторна нечуствителност
Автор на публикацията:
Доц. Валентин Иванов – началник Катедра Ендокринология и Пулмология
Очакваме Вашите допълнителни въпроси!
