Заболеваемост и смъртност
На основание на различно протичане, прогноза и лечение, лимфомите се делят най-общо на Ходжкинови (ХЛ) и Неходжкинови (НХЛ). За периода от началото на 70-те години досега, заболеваемостта от Неходжкинови лимфоми в световен мащаб почти се е удвоила. Този факт се дължи отчасти на увеличаването на честотата на НХЛ свързани с HIV инфекцията. Напоследък се наблюдава специфично увеличаване на честотата при жени. Стойностите на заболеваемостта от ХЛ са стабилни през последните 20 години.
Признаци и симптоми
Симптомите включват увеличени лимфни възли, сърбеж, нощни изпотявания, слабост, загуба на тегло, както и висока температура.
Рискови фактори
Установени са редица различни рискови фактори за развитие на лимфоми, като повечето от тях са свързани със тежко увреждане на имунната система. Въпреки това, причината за повечето от случаите остава неясна. Рискът от НХЛ е увеличен при пациенти претърпели органна трансплантация, които получават имунопотискащи медикаменти с цел да се намали отхвирлянето на органа. Също така, увеличен риск има при хора с автоимунни заболявания, както и при хора инфектирани с HIV – човешки вирус на имунния дефицит, човешки Т-клетъчен левкемия/лимфома вирус – 1 (HTLV-1) и вероятно при хора инфектирани с вирусен хепатит С (HCV). Вирусът на Епщайн-Бар (EBV) причинява лимфом на Бъркит и някои други форми на НХЛ. Инфекцията с Helicobacter pylori увеличава риска от стомашен лимфом. Експозицията спрямо хербициди, хлорирани въглводороди, както и някои други химикали изглежда също води до увеличаване на риска. Случаите на лимфоми в семейството също увеличават риска.
Лечение
Ходжкинов лимфом: при повечето пациенти се използва химиотерапия самостоятелно или в комбинация с лъчелечение.
Неходжкинов лимфом: пациентите могат да бъдат лекувани с лъчелечение, химиотерапия или с химиотерапия плюс лъчелечение в зависимост от конкретния вид и стадий на заболяването. В началната терапия, както и при рецидиви на някои лимфоми се зползват също и високоспециифчни моноклонални антитела, като ритуксимаб (Rituxan®, MabThera®) насочени срещу лимфомните клетки. Високодозовата химиотерапия последвана от костномозъчна трансплантация или нискодозова химиотерапия с последвана от костномозъчна трансплантация (наречена още немиелоаблативна химиотерапия) са също варианти ако НХЛ персистира след стандартно лечение.
Преживяемост
Преживяемостта значително варира в зависимост от клетъчния тип и стадия на заболяването. Едногодишната преживяемост за Ходжкинов и Неходжкинов лимфом е съответно 93% и 78%; петгодишната преживяемост е 85% и 60%. Десет години след поставянето на диагнозата преживяемостта от ХЛ спада до 80%, а от НХЛ – до 49%.
Автор на публикацията:
Д-р С. Вълев – СБАЛО по Онкология ЕАД, София
