Заболеваемост и смъртност
Въпреки, че често се смята за предимно детско заболяване, левкемията се среща десет пъти по-често при възрастни отколкото при деца. Острата лимфогенна левкемия заема приблизително 75% от случаите на левкемия при деца. При възрастни най-честите случаи са от остра миелогенна левкемия и хронична лимфогенна левкемия. Въпреки че заболеваемостта от остра миелогенна левкемия в световен мащаб стабилно се увеличава през последните години, заболеваемостта от хронична лимфогенна левкемия спада.
Признаци и симптоми
Симптомите включват отпадналост, бледа кожа, загуба на тегло, повтарящи се инфекции, висока температура, честа поява на синини, кървене от носа и други кръвоизливи. При децата, тези признаци могат да имат внезапна поява. Хроничната левкемия обикновено напредва бавно с проява на малко симптоми.
Рискови фактори
Левкемията се среща по-често при мъже, отколкото при жени. Пациенти със синдром на Даун и някои други генетични аномалии имат по-висока заболеваемост от левкемия. Тютюнопушенето и експозицията спрямо (излагането на) някои химикали, като бензен – съставка на бензина и на цигарения дим са рискови фактори за миелоидна левкемия. Експозицията на йонизираща радиация е рисков фактор за няколко вида левкемия. Левкемията може също да се появи, като страничен ефект от лечението на рак (следствие химиотерапията и/или лъчелечението). Някои противотумурни химиотерапевтици, наричани още цитостатици са добре доказани канцерогени. Някои левкемии и лимфоми могат също да бъдат причинени от ретровирус – човешкия Т-клетъчен левкемия/лимфома вирус – 1 (HTLV-1).
Ранно откриване
Поради факта, че симптомите при левкемията често приличат на такова при други, по-малко сериозни заболявания, левкемията трудно се диагностицира на ранен етап. Когато лекарят се усъмни в левкемия, диагнозата може да се постави чрез кръвни тестове или биопсия на костен мозък.
Лечение
Най-ефективния метод за лечение на левкемия е химиотерапията. Използват се редица медикаменти както самостоятелно, така и в комбинации. Хроничната миелогенна левкемия е първото раково заболяване, за което е доказано, че в основата на развитието му седи генетична мутация. Днес вече се знае със сигурност, че в основата на развитието на всеки рак седят не една, а множество мутации в ключови за клетките гени. Иматиниб (Gleevec®) е високоспецифично лекарство използвано при лечението на хроничната миелогенна левкемия. Антибиотици и преливане на кръв също се използват, като поддържащо лечение. При подходящи условия, за лечение на някои левкемии може да се прилага костно-мозъчна трансплантация. Това е високотехнологична процедура, която се прилага и в България от няколко години.
Прживяемост
Относителната преживяемост при лекемия е твърде различна и зависи от конкретния тип. При пациенти с остра миелоидна левкемия, петгодишната преживяемост е 20%, докато при пациенти с хронична лимфоцитна левкемия тя е 74%. Благодарение на напредък в техниките на лечение се наблюдава драматично повишаване в преживяемостта при пациенти с остра лимфоцитна левкемия – от 38% петгодишна преживяемост през 1974 – 1976 г. до 65% през 1995 – 2001 г. Преживяемостта при деца с остра лимфоцитна левкемия са се увеличили от 53% до 86% за същия период.
Автор на публикацията:
Д-р С. Вълев – СБАЛО по Онкология ЕАД, София