Няколко анатомични понятия
В началото ще си позволим да споменем за няколко анатомични особености и понятия относно уринарната система, което ще ви позволи да разберете по-добре обясненията в статията по-долу.
В коремната кухина е разположена цялата система за производство и съхранение на урината – т.нар. отделителна система, състояща се от бъбреци, уретери, пикочен мехур и уретра, отбелязани на приложената схема.
Двата бъбрека са разположени в горно-задната част на корема. Големината на бъбрека е около 12 на 6 см и съдържа кухини (т.нар. чаши), в които се събира урината. Отделните чашки се събират и формират т.нар. легенче (или пиелон). От легенчето започва уретера – тънък канал, който стига до пикочния мехур. Дължината на уретера е около 20 cm. Двата уретера (ляв и десен) отвеждат урината до пикочния мехур. Пикочният мехур е резервоар за произведената от бъбреците урина. Урината се евакуира навън от тялото и пикочния мехур през канал, наречен уретра.
Уретероскопията е минимално инвазивен (“безкръвен”) метод, който предоставя достъп до уретера и бъбречни кухини (легенче или чашки) с цел диагностика или лечение.
Няколко думи за болестта
Честотата на пикочните камъни достига около 10-15% във възрастното население. В някои случаи камъните могат да се елиминира спонтанно, когато е достатъчно само медикаментозно лечение. Въпреки това, уролитиазата може да се усложни с болки, инфекции като в някои случаи може дори да се запушат и наруши функцията на бъбреците. В тези случаи вече се налага активно лечение, което може да изисква и извършването на някаква интервенция.
Методи за лечение
Както вече споменахме, когато се налага пикочните камъни могат да се лекуват с различни инвазивни и неинвазивни методи. Като неинвазивен метод, екстракорпоралната литотрипсия е една от най-използваните процедури, която позволява разбиването и лечението на голяма част от камъните в бъбреците и уретерите. Според препоръките на Европейската Асоциация по Урология (EAU) Екстракорпоралната литотрипсия (разбиване) на камъни се препоръчва, като първи избор за лечение при:
-камъни в бъбрека и легенчето с размери по-малки от 2 см.
-камъни в уретера с размери по-малки от 1 см.
Въпреки че екстракорпоралната литотрипсия е успешна при голяма част от случаите, при някои камъни, дали заради техните размери, дали заради разположението, дали заради състава, лечението им чрез екстракорпорална литотрипсия е невъзможно и се налага извършването на минимално инвазивни (“безкръвни” процедури), които позволяват да се достигне да камъка през естествените отвори на тялото – уретероскопия и разбиването му с лазер.
Според препоръките на Европейската Асоциация по Урология (EAU) уретероскопията и лазерното разбиване са показани в случаите на:
-камъни в уретера с размери по-големи от 1 см.
-в някои случаи на камъни в бъбрека с р-ри по-големи от 2 см.
Какво представлява уретероскопията и лазерното разбиване?
Уретероскопията в същността си представлява проникване в уретера, чрез уред наречен уретероскоп. Това е оптичен инструмент с дебелина около 3-4 мм., който позволява проникването в уретера под визуален контрол. Уретероскопите могат да бъдат “твърди” или “гъвкави”, като избора на съответния вид е решение на уролога и зависи от редица фактори (размер и позиция на конкремента, анатомични особености на пациента и т.н.) и е индивидуално при всяка манипулация. Освен оптична система уретероскопите имат и работни канали, през които се вкарват различни инструменти в това число и лазерната сонда, по която лазерният лъч достига да камъка и го разбива.
Описание на процедурата
Обикновено уретероскопията се извършва под спинална (в гърба) или обща анестезия. Уретероскопа се въвежда в пикочния мехур, като се минава през естествения му отвор – уретрата. След това от пикочния мехур се прониква в уретера и може да се достигне до легенчето и бъбрека, в зависимост от позицията на камъка за разбиване.
Самото разбиване се извършва с лазерна сонда, която представлява тънък, силиконов световод, по която лазерният лъч достига от лазерният генератор до камъка. За разбиване на камъни са разработени различни видове лазери с различна дължина на вълната (цвят на лъча), които имат различни характеристики и енергия. Според актуалните препоръки на Европейската Асоциация по Урология, за разбиване на камъни се препоръчва т.нар. “холмиум лазер”, който излъчва при дължина на вълната 2150 nm. и е в състояние да разбие всички видове камъни (според състава им), при условие разбира се, че при уретероскопията се достигне до камъка.
След разбиването на конкремента може да се наложи изваждане на фрагментите с т.нар. кошнички или бримки, които се вкарват през работния канал на инструмента.
По време на манипулацията може да се наложи използването на рентгенов апарат, както и вкарване на рентгеново-контрастно вещество, които улесняват ориентирането и работата на уролога.
След края на процедурата е възможно оставянето на тънка тръбичка в уретера т.нар. Стент “Double-J”, който улеснява оттичането на урината и елиминирането на фрагментие от разбития камък и обикновено се сваля след около 30 дни.
При липса на усложнения, болничният престой обикновенно е 1-2 дни, като след изписването се назначава съответна медикаментозна терапия.
Тук можете да видите кратък видео-клип представящ лазерното разбиване на камък в уретера (автор на клипа и извършил разбиването – Д-р Васил Василев – уролог):
Рискове и усложнения
Както при всяка манипулация изискваща анестезия, така и при уретероскопията и лазерното разбиване на камъни съществуват общите за всяка една анестезия рискове, които са много редки и този тип интервенция не надвишават общата честота на усложения.
Усложненията по време на самата процедура, които могат да направят разбиването невъзможно (5-10%):
–невъзможност да се достигне до конкремента поради:
-анатомична вариация на уретера;
-силно възпаление и оток на лигавицата на уретера около самия камък
-кървене от лигавицата на уретера, което намалява видимостта и прави проникването в уретера невъзможно и опасно.
–мигриране на конкремента – понякога по време на разбиването, конкремента може да се върне обратно в кухините на бъбрека, което да направи достигането му вече невъзможно и може да се наложи допълнителна манипулация в последствие.
Следоперативни усложнения (редки < 5-10%):
–уринна инфекция, която се проявява с висока температура и втрисане и налага антибиотична терапия и може да удължи болничният престой.
–кървене (кръв в урината) – обикновено кървенето спира спонтанно
–дразнене от фиксираният Стент “Double-J”, което може де се изрази с чести позиви за уриниране, особено при физическа активност или кръв в урината. Обикновено дразненето от стента преминева за 2-3 дни.
С удоволствие очакваме и ще отговорим на всикчи Ваши допълнителни въпроси!
e-mail: Dr.Vassilev@urology.bg