Ехинококозата (Кучешка тения, Хидатидна болест ) е заболяване с хронично протичане, което може да засегне всички органи на човешкото тяло. Бъбречната локализация на хидатидната болест се среща при около 2-3 процента от всички случаи. Причинителите на заболяването са паразити, които се отнасят към така наречени биохелминти. Те претърпяват сложен жизнен цикъл като освен от краен гостоприемник ( кучета, вълци, лисици) се нуждаят и от междинен ( овце, кози, едър рогат добитък, човек ).
Човешката ехинококоза се причинява от ларвните форми на цистодите (честовидни червеи) от род Echinoccocus.
Кучешката тения се среща практически в цял свят, но ендемични за заболването са районите с развито овцевъдство: Северна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Южна америка, Гърция, Испания и др.
Заболяването се характеризира с бавно прогресиращ ход и най-често остава незабелязано с години. Хидатидната киста нараства бавно и първите клинични признаци могат да се появяват от 5 до 20 години след заразяването. В началото кистата е униокуларна и има две обвивки: вътрешна – герминативна и външна – кутикула.
Във вътрешността си кистата е изпълнена с течност, съдържаща ларви на паразита и некротични материи така наречени ” хидатиден пясък”.
Най- често поразяваните органи на пикочо-половата система от хидатидната болест са бъбреците, но са описани и случаи на ехинококоза на пикочния мехур, семенните мехурчета и простатата.
Заболяването е най-разпространено при хората на средна възраст, но е описано при всички възрастови групи ( от 3 до 74 годишна възраст ).
Ехинококовата киста може да обхване целия бъбрек, разрушавайки напълно паренхима му, или да ангажира само един от неговите полюси (по-често горния).
Хидатидни кисти са описани и при ектопични, плаващи, дори и при трансплантирани бабреци.
Ехинококовата киста на бъбрека е бавно развиващ се, обемно заемащ процес на бъбрека, който може да протече клинически както напълно безсимптомно, така и с бурно изразена симптоматика.
Лечението на кучешката тения на бъбрека е главно оперативно – или отстраняване на самата киста или ако това не е възможно – на целия бъбрек.
Автор на статията: Д-р Васил Василев – уролог
