В продължение на милиони години, в природата гъбите са произвеждали антибактериални вещества, за да се борят с бактериите. Именно гъбичните спори, които вятърът случайно е донесъл в лабораторията на Александър Флеминг, докато е на почивка през лятото на 1928 г., завинаги променят хода на медицината. При прибирането си, той с изненада установява, че въросната плесен от род Penicillinum произвежда вещество, което подтиска растежа на бактериите и го нарича Penicillin. През 40-те години на миналия век, Е. Чейн и Х. Флори довършват работата му и успяват да произведат големи количества от него и да проведат редица успешни опити върху мишки, за което заедно с Флеминг през 1945 г. получават Нобелова Награда за откритието и труда си.
И действително, откритието на антибиотиците революционира медицината в борбата с инфекциите, като “спасява” милиони животи. През 40-те и 50-те години на XX-ти век те са изключително ефективни и започват да се използват масово, понякога дори и за състояния, които не изискват тяхната употреба. В края на 50-те, намират масово приложение и в селското стопанство, тъй като използването на антибиотици при едрия рогат добитък увеличава добива. През 1970 г. светът вече е залят от антибиотици, а днес се използват над 150 вида, като повече от 80% от тях в амбулаторни условия и много често под формата на самолечение, без винаги да има истински индикации за това.
А още през далечната 1945 г. учените (в това число и Флеминг) предупреждават за възможната опасност от развитие на резистентни към антибиотиците бактарии. Чак сега осъзнаваме, че основна причина за това е масовата, безразборна употреба, а дирeкторът на FDA през 1995 г. заявява:
“Имаше самодоволство през 80-те. Възприятието беше, че сме решили проблема с бактериалните инфекции. Фармацевтичните компании спряха да разработват нови агенти. Те се концентрираха върху други области, като например вирусните инфекции. В същото време се увеличи резистентността към често използваните антибиотици, вероятно свързана с прекалената им употреба. През 1990 г. стигнахме до точката, в която ние нямаме агенти на разположение за някои инфекции. ”
Изявлението му е провокирано от факта, че прекалената и не винаги мотивирана употреба довежда до масова резистентност на бактериите към най-често често използваните антибиотици. На представената по-долу схема, ясно личи нарастването на броя на резистентните случаи към антибиотици на 3 от най-често срещаните бектерии:
Разбира се, лечението на тежките инфекции без използвенето на антибактериални препарати е невъзможно, но често се злоупотребява с широко-спектърни антибиотици, при лечение на банални и неусложнени инфекции и състояния.
Например, все по-често в кабинета ни посещават пациенти, които многократно са използвали един и същ антибиотик като самолечение – ципрофлоксацин за банален цистит например, без да са направени нужните микробиологични изследвания, а понякога дори без изобщо да става въпрос за инфекция. В действителност, първите няколко пъти, въпросният антибиотик е подействал и при всеки следващ цистит, пациентките продължават да се самолекуват със същия антибиотик, без да осъзнават, че бактериите постепенно развиват резистентност към него. А колкото по-често се приема един и същ препарат, толкова вероятността за развитие на резистентност нараства. Това е така, тъй като най-често при цистита, пациентките се самозаразяват със собствените си бактерии, който нормално обитават дебелото черво и ректума. А същите тези бактерии вече многократно са имали контакт с въпросният антибиотик и има голяма вероятност да са развили резистентност към него.
Това е един от многото примери за безразборна употреба на медикаменти, в следствие на което, при ципрофлосксацина се наблядава все по-голяма и по-голяма резистентност. Да не говорим, че баналният цистит често пъти би могъл да се лекува без изобщо да се използват антибиотици, тъй като в практиката навлизат нови медикаменти, които чрез алтернативни механизми на действие, водят до “изчистване” на бактериалните причинители. Например, в случай на лек и неусложнен цистит, причинен от E. Coli, терапията може да започне с препарати съдържащи Д-Маноза, която приета в достатъчна доза (10 грама/ден) има антиадхезионен ефект и не позоволява на бактериите да се закрепват за лигавицата на пикочния мехур, в следствие на което те биват “отмити” от урината. Подобно действие имат и други препарати съдаржащи различни екстракти и вещества (проантоцианидини, флавоноиди и др.). В такива случай, атибиотичната терапия може да бъде отложена (в случай на липса на ефект или усложняване на инфекцията) именно с цел да се предотврати прекомерната употреба на антибактериални препарати, като и намаляване на страничните и нежелани реакции, които би могло да доведе приема на антибиотици.
Целта на тази статия е да информираме пациентите, че не всяка инфекция, задържително налага използването на антибиотици, защото антибиотичната резистентност е факт, а когато си “изхабим ненужно куршумите” за леките и банални инфекции, след време няма да има с какво да “стреляме” в случайте на тежки инфекции, чието лечение е невъзможно без антибиотици.
е-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
Очакваме Вашите въпроси и коментари! Те са важни за нас. Пишете ни!
Рекламно съобщение
Механизъм на действие на Д-Манозата спрямо E.Coli
