Съществуват ли рискови фактори за развитие на инфекции на пикочните пътища (ИПП)?
Да. Това са фактори, които улесняват и увеличават честота и риска от рецидиви на уроинфекциите. Част от тях са следните:
● женски пол
● данни за предходни епизоди на ИПП
● голям брой сексуални контакти
● наличие на т. нар. везикоуретерален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур към пикочопровода (уретера), което нормално не се случва)
● поставяне на уретрален катетър и урологични манипулации
● обструкция (запушване) на пикочните пътища по различни причини (камъни, увеличена простата при мъже),
● наличие на т. нар. неврогенен пикочен мехур
● бременност
● контрацепция с диафрагма и използване на спермицидни пасти
● захарен диабет, състояния, при които имунната система е подтисната
● пролапс на пикочния мехур
● напреднала възраст с дефицит на естрогени при жените (намалява броя на нормално съществуващите във влагалището на жената бактерии от вида Lactobacillus Döderleini)
● ползване от жени на бельо тип „прашки”
● нередовен ритъм на дефекация (наличие на констипация (запек)).
Избягването на тези фактори, когато това е възможно, многократно намалява риска от развитие на ИПП, а така също и на реинфекциите.
Как се проявяват инфекциите на пикочните пътища?
Симптомите на уроинфекциите зависят до голяма степен от отдела на пикочната система, който е засегнат, дълбочината на възпалителния процес в стената на пикочните пътища, вирулентността (болестотворността) на микроорганизма и наличието на съпътстващи и усложняващи уроинфекцията фактори.
Уроинфекциите, засягащи долните пикочни пътища (най-често острия цистит) протичат с оплаквания от паране и болки в долната част на корема и тазовото дъно при уриниране (дизурия), чести и нетърпими позиви за уриниране, нарушения в съня, поради гореизброените оплаквания, помътняване на урината и поява на различна миризма на урината от нейната обичайна, което често прави впечатление на пациентите. Лабораторните изследвания показват левкоцитурия, понякога хематурия, положителни урокултури. Обикновено, когато инфекцията и възпалителния процес засягат по-повърхностни слоеве от стената на пикочния мехур (каквито са много голяма част от острите цистити), липсват системни прояви на възпалителен процес, каквито са повишената телесна температура, повишения брой левкоцити в кръвната картина (левкоцитоза), повишени нива на С-реактивния протеин (CRP). Последните, обаче не са изключени, ако е налице по-дълбока инфекция. Най-често циститните оплаквания в своята остра форма отзвучават самостоятелно, дори и без лечение, за 72 часа или повече. Непровеждането на лечение, обаче, води до хронифициране на инфекцията, нейното задълбочаване, увеличаване склонността за рецидиви и много по-трудното й лечение след това.
Уроинфекциите, засягащи горните пикочни пътища (най-често острия пиелонефрит) са състояния, протичащи най-често с едностранна поясна болка, повишена телесна температура, увредено общо състояние, отпадналост, може да е налице гадене с повръщане, намален апетит, често уриниране, лабораторните изследвания показват левкоцитоза, повишен CRP, левкоцитурия, често еритроцитурия, наличие на левкоцитни цилиндри при изследване на уринен седимент. Острият пиелонефрит е тежко състояние. Той може да бъде потенциална причина за развитие на сепсис (т. нар. уросепсис), който представлява животозастрашаващо състояние. Той изисква адекватни и навременни диагностициране и лечение. Острият пиелонефрит, съчетан с дехидратация (обезводняване на организма), септично състояние, бъбречна недостатъчност или наличието на други усложняващи инфекцията фактори, налага хоспитализация и провеждане на болнично лечение.
Как се диагностицират инфекции на пикочните пътища?
Поставянето на диагнозата се осъществява при съчетаване на различни диагностични подходи: внимателен разпит и клиничен преглед на пациента, ехографско изследване, лабораторно изследване на урина и кръв, в това число, задължително е и микробиологичното изследване на урина.
Никога не е достатъчно да бъде положително само едно от тези изследвания, за да се постави диагнозата „уроинфекция”.
Как се лекуват инфекции на пикочните пътища?
Лечението и профилактиката на уроинфекциите са комплексни.
Важна компонента на профилактиката е избягването при възможност на рисковите фактори за ИПП. Намаляването честотата на рецидивите на уроинфекциите най-често изисква по-продължително антибактериално лечение, а ако това не е достатъчно, се налага търсене и лечение на факторите, които водят до непълно излекуване на рецидивиращата уроинфекция, които най-често са структурни аномалии на пикочната система. Реинфекциите налагат внимателен анализ и оценка на рисковите фактори за развитие на уроинфекция и тяхното избягване.
Основна компонента от лечението на уроинфекциите е приложението на антимикробни препарати – антибиотици, химиотерапевтици, антимикотици, в зависимост от точния вид на уроинфекцията, нейната тежест, съпътстващите заболявания и усложняващи фактори, наличието или липсата на бъбречна или чернодробна недостатъчност, резултата от микробиологичните, лабораторните, образните и клиничните изследвания.
Място в лечението намира и приложението на ваксини под формата на таблетки, с помощта на които се постига укрепване на локалния имунитет на пикочните пътища, а с това и намаляване на рецидивите и реинфекциите при повтарящите се ИПП.
Приема на повече течности и сок от червена боровинка намаляват риска от развитие на ИПП.
Това прави лечението с, на пръв поглед лесното „предписване на антибиотик”, сложна задача, от правилното решение на която зависи качеството, а понякога и продължителността на човешкия живот.
online pharmacy mexico hydrocodone pharmacy banners canada http://mexicanpharmacy-inmexico.com/ best online pharmacy canadian pharmacy for generic cialis
Какво трябва да запомним?
• Уроинфекциите са често срещани заболявания, засягащи и двата пола във всички възрастови групи, като в зрялата активна възраст боледуват по-често жените, поради анатомични особености на пикочната система.
• Диагностичният процес на ИПП е комплексен, уместно е той да бъде извършен от лекар специалист – нефролог или уролог.
• Лечението на ИПП е комплексно, от неговата адекватност зависи благополучния изход от тези състояния, които могат да бъдат чести причини за влошено качество на живот, безплодие, дори за смърт при част от тежките инфекции, засягащи бъбреците.
Автор на публикацията:
Д-р В. Василев
