Хемороидите са най-честото заболяване в аналната област, от което страдат около 10% от хората. Името им е дадено още от Хипократ. Мъжете са засегнати по-често. Много от хората с хемороиди нямат оплаквания. Хемороидите се развиват от нормалната хемороидална тъкан, която се намира в края на аналния канала и физиологично осигурява финото затваряне на ануса за газове и изпражнения и предпазва от травмиране аналния канал при изхождане по голяма нужда.
Хемороидите представляват кавернозни телца, богати на артериовенозни анастомози, разположени сред съединителна тъкан и покрити от лигавицата на крайния ректум и на аналния канал. Вътрешните хемороиди се намират на прехода между правото черво и аналния канал, а външните – между аналния канал и околната кожа. Хроничният запек, условията за повишено вътрекоремно налягане като напр. тежкия физически труд, кръвният застой в седалищната област (шофьори, хора упражняващи правостоящи професии), бременността, водят до разрастване на аналната кавернозна тъкан и образуването на хемороидалните възли.
Заболяването се развива бавно и постепенно. Първоначалните признаци са дискретни и не безпокоят болните. Изразяват се в неприятни усещания и дискомфорт в аналната област, лек сърбеж след дефекация. Симптомите се засилват при преумора, запек, прием на пикантни храни и алкохол. Усложнените хемороиди водят болния при лекаря. Кървенето при дефекация е първия сериозен признак, който се наблюдава при 80% от страдащите от хемороиди. Кръвта е ясна и изтича в края на дефекацията като единични капки. Понякога се наблюдават и сериозни кръвоизливи, водещи до животозастрашаващо малокръвие, дори шок.
Друг кардинален симптом е пролабирането на хемороидите при дефекация. Първоначално, хемороидалните възли пролабират при дефекация и след нея се прибират спонтанно, но по-късно спонтанното прибиране е невъзможно и пациентите с ръка подпомагат прибирането им.
В последния стадий на заболяването възлите не могат да бъдат прибрани и пролапсът е постоянен. Това води до непрекъснато изтичане на слуз и разводнени фекалии, които зацапват бельото и предизвикват парене, сърбеж и възпаление на перианалната кожа и лигавицата покриваща хемороидите.
В някои случаи болните се оплакват от болки в ануса и чувството за подутина или чуждо тяло с много болезнена до невъзможна дефекация. Меките до сега хемороидални възли са станали плътни, и болезнени и не могат да се приберат в аналния канал. Това са симптомите на възпалените и тромбозирали хемороиди. Тези признаци могат да бъдат толкова силини, че да нарушат съня, храненето и работоспособността на болния.
Диагнозата се потвърждава чрез външен оглед на аналната област, ректално туширане и ендоскопско изследване на правото черво. Цялостното изследване на дебелото черво – колоноскопията е задължително изследване при всички болни със симптоматични хемороиди с оглед диференциране от други заболявания на дебелото черво – тумори, полипи , язви и др.
Лечението на хемороидите е консервативно и оперативно. Всички болни трябва да спазват хигиенно-диетичен режим –избягване на пикантни храни и алкохол, лечение на запека, щателна анлна хигиена – измиване с хладка вода, без сапун и подсушаване с мека кърпа.Трябва да се избягва и дългото заседяваване върху тоалетната чиния при дефекация. Локално се прилагат мази и свещички с обезболяващо, противовъзпалително, кръвоспиращо и тромболитично действие. Тромбозиралите и възпалени хемороиди се лекуват предимно консервативно, като към вече споменатите мерки се добавят седящите бани в разтвор на калиев перманганат или отвара от смрадлика, лайка или гръмотрън какато и налагането с лед на аналната област.При тези две усложнени форми на хемороидалната болест, оперативните интервенции водят до дефинитивно лечение на проблема, но са свързани с висока честота на усложнения, затова се отхвърлят като терапевтична възможност от някои хирурзи.
Оперативното лечение е показано при пролабиращи, кървящи и често възпаляващи се хемороиди. Съществува богата палитра от хирургични процедури за лечение на хемороидалната болест:
➢ Мини инвазивни амбулаторни процедури
➢ Склеротерапия
➢ Коагулация с инфрачервена светлина
➢ Лигиране с гумени ластици
➢ Криотерапия
➢ Доплер контролирани лигиране на хемороидалните артери (DG-HAL)
➢ Традиционни хирургични методи
➢ Отворена/затворена/субмукозна хемороидектомия- Методи на Милиган и Морган, Фергюсън, Паркс и др.
➢ Операция на Уайтхед
➢ Механична хемороидопексия –Опперация на Лонго
Златен стандарт за лечението на симптоматичните хемороиди е хемороидектомията в различните и варианти. Силната болезненост в следоперативния период и познантите усложнения, които могат да настъпят след операцията, провокират развитието на т.нар. мини инвазивни методи за хирургично лечение, всеки един, от които има своите предимства и недостатъци.
Д-р Михаил Табаков
Лекар-ординатор, Клиника Коремна хирургия, ВМА-София
Тел. за връзка 0888933654
