Под инфекция на пикочните пътища (ИПП) или уроинфекция, се разбира наличие на микроорганизми в урината, което се дължи на развитието и размножаването на микроорганизмите вътре в пикочните пътища. ИПП може да възникне в различните отдели на пикочната система – от околобъбречната фасция до външния отвор на уретрата (пикочния канал), като микроорганизмите могат да навлизат на различна дълбочина в стената на пикочните пътища и бъбреците като предизвикат възпаление.
Каква е честотата на инфекциите на пикочните пътища?
ИПП са едни от най-разпространените заболявания, дължащите са микробни причинители, като заемат второ място след инфекциите на дихателната система. В САЩ годишно с ИПП са между 3,6 и 7 милиона души. ИПП са повод за около 100 000 хоспитализации (прием в болнично заведение) годишно. Засегнати са всички възрастови групи, като съществуват някои разлики между двата пола:
♦ Сред новородените и децата до 6 месечна възраст, бактерии в урината се установяват в до 1%, като е по-честа при момченцата.
♦ В предучилищна възраст, по-често от ИПП се засяга женския пол – 4-5%, докато при момчетата, той е около 0,5%. ИПП в тези възрастови групи много често се свързват с вродени аномалии на пикочните пътища.
♦ При възрастните, по-голяма честота имат ИПП у жените. Счита се, че от 20 до 50% от жените поне веднъж в живота си са имали епизод на уроинфекция (цистит).
♦ В напреднала възраст, особено след 65-тата година, честотата на уроинфекциите се изравнява при двата пола, поради високата честота на заболяванията на простатата у мъжете в тази възраст, които предразполагат към развитие на уроинфекции.
Какви могат да бъдат ИПП?
В зависимост от засегнатите отдели на пикочната система, ИПП биват: инфекции на долните пикочни пътища (цистит, уретрит, простатит, епидидимит) и инфекции на горни пикочни пътища (пиелонефрит).
В зависимост от микроорганизмите, които ги причиняват, ИПП биват: бактериални (най-чести), хламидиални, микоплазмени, микотични (гъбични) и изключително рядко вирусни.
В зависимост от това, дали уроинфекцията се придружава от други заболявания или състояния, засягащи структурата и функцията на отделителната система, ИПП биват: неусложнени (ИПП, възникващи у зряла, небременна жена, при която няма структурни или функционални нарушения, свързани с бъбреците и пикочните пътища и липсват заболявания, водещи до подтискане функцията на имунната система, обикновено това са инфекции на долните пикочни пътища) и усложнени (всички други уроинфекции: засягащи горните пикочни пътища и развиващи се у бременни жени, мъже и деца; обикновено са свързани със структурни и/или функционални отклонения на бъбреците и пикочните пътища или с подтиснат имунитет).
При повтарящите се уроинфекции се разграничават рецидиви на уроинфекции (епизоди на остри симптоми над 3 пъти годишно) и чести реинфекции. При рецидивите е налице последващ епизод на инфекция, дължащ се на не напълно излекувана предхождаща такава (в този случай микробния причинител при различните епизоди е един и същ), докато при реинфекцията съществуват рискови фактори за развитие на ИПП и обикновено причинителите при всеки тласък на инфекцията са различни.
Безсимптомната бактериурия е състояние, при което в урината се установяват микробиологично в достатъчно количество бактерии, способни да причинят възпаление (т. нар. сигнификантна бактериурия), но такова не се развива – липсват каквито и да било клинични или лабораторни признаци за уроинфекция.
От какво се причиняват и как се развиват ИПП?
В 70 до 95% от случаите, ИПП се причиняват от Еscherichia coli – бактерии, нормално живеещи в дебелото черво. В 5 до 20% от случаите, като причинител се явява микроорганизъм Staphylococcus saprophyticus. Сред пациентите с усложнени ИПП или при които са налице фактори за повишен риск от развитие на уроинфекции, като захарен диабет, пролежаване в болнично заведение, различни урологични манипулации и други, причинители на ИПП могат да бъдат значително по-често и други представители на чревната флора като Proteus mirabilis, Klebsiella или Enterococcus. Гъбичните причинители могат да са фактор за ИПП при имуносупресирани пациенти и пациенти, подложени на урологични мнипулации, най-чест представител сред гъбичните (микотичните) причинители е Candida. Хламидиите са причинител предимно на уроинфекции, засягащи долните пикочни пътища, те са вътреклетъчни паразити. Микоплазмите също могат да причинят трудно поддаващи се на лечение уретрити и цистити.
Най-често, разпространението на микроорганизмите, предизвикващи ИПП става по възходящ (асцендентен) път. Нормално чревните бактерии се намират по повърхността на кожата около ануса, тазовото дъно, а също така бактерии населяват (колонизират) най-външната част на пикочния канал (уретрата). При нарушаване на равновесието между болестотворността на микроорганизма и локалните защитни механизми на организма, в частност на пикочните пътища, става възможно бактериите да колонизират по-вътрешни отдели на пикочните пътища, да започнат да се размножават и развиват там и да проникнат в дълбочина на стената на пикочните пътища, като предизвикат възпаление. Достигането на микроорганизмите до бъбречната тъкан може да стане и по кръвен път, тогава се развива т. нар. хематогенно дисеминиран остър пиелонефрит. Такъв се подозира, когато от кръв и урина се изолира като причинител Staphylococcus aureus. Най-често това е тежка, а в много случаи и животозастрашаваща инфекция. Достигането на микроорганизмите до долните пикочни пътища може да стане и по лимфен път, особено при нередовен ритъм на дефекация, когато чревните бактерии преодоляват лигавичната бариера на червото и достигат до стената на пикочните пътища, причинявайки уроинфекция.
Автор на публикацията:
Д-р В. Василев
