Гонореята, известна още като трипер е една от най-често срещаните полово-предавани болести, проявяваща се главно с гнойно течение от уретрата (при мъжа) и от канала на шийката на матката (при жената). Заболяването е присъщо само за човека и е известно още от древността. “Гонорея” е терминът, с който още през 2-ри век пр. н.е., известният лечител Гален е наричал заболяването протичащо чрез “семеизтичане”, тъй като е приемал, изтичащата от уретрата гной за “развалено семе”. Едва през последните десетилетия това название постепенно се измества от термина гонококция, идваща от името на причинителя му Neisseria gonorrhoea или Гонокок.
Как става заразяването с гонорея?
Предаването на инфекцията става от лица с бизсимптомна или слабо изразена инфекция, най-често при полово вагинално или анално сношение, като заразяването може да стане и при орален контакт. Хората, които са имали гонорея и съответно в последствие са били излекувани, могат да се инфектират отново и отново, ако отново имат сексуален контакт с човек, заразен с гонорея. Възможно е и предаване на инфекцията на новороденото дете (по-точно очите), в момента на преминаването му през заразените родови пътища на майката, като ако не бъде лекувана бързо и ефективно, може да доведе до трайно увреждане на зрението на детето.
При мъжа най-често се засягат епителните клетки покриващи уретрата (пикочния канал), а при жените канала на шийката на матката, въпреки че гонококите могат да навлязат и в по-дълбоките тъкани и дори в кръвта.
При мъжете и жените симптомите се различават. При мъжете болестта протича с възпаление на пикочния канал (т.нар. уретрит), като се наблюдава отделяне на жълт или зелен секрет примесен с гной, болезнено уриниране, съчетано с парене и сърбеж. Външния отвор на пениса може да стане зачервен и възпален. Възможно е и болезнено подуване на тестисите.
За разлика от мъжете, то при жените, болестта в началото може да протече с по-леки симптоми, които дори да останат незабелязани (безсимптомно), след което обаче започват внезапно и тежко. Най-честото оплакване при жените е възпаление, сърбеж в областта на гениталиите, зачервяване на шийката на матката, което понякога може де е съпроводено и с кървене мажду менструалните цикли. При засягане на уретрата от гонококова инфекция (което не е трудно, тъй като анатомично пикочния канал на жените е в пряка близост с влагалището) е възможно да се появи често и болезнено уриниране, с отделяне на гъст и жълтеникав съкрет както от влагалицето, така и от уретрата.
Възможно е заразяване и на ректума, както при сексуален контакт, така и при преминаване на бактериите по-съседство от влагалището в ректума при жените.
Как се диагностицира гонореята?
Трипера се диагностицира въз основа на характерните му клинични симптоми и най-вече по анамнестични данни за скорошна “непредпазена” сексуална активност, особено със случайни партньори. Най-често инфекцията се доказва чрез микроскопско изследване на секрет от уретрата и/или влагалището, при което ако се открият характерните гонококи, диазгнозата се поставя веднага (в момента на гледането). Възможно е и използването на микробиологични културелни изследвания върху специални хранителни среди, но тези методи са по-бавни и понякога по-несигурни. Напоследък, все по-често се използват т.нар ДНК-тестове за гонорея, при които се доказва наличие на генетичен материал от гонококи в изследваната проба, които са бързи, точни и специфични, а вече дори и не толкова скъпи.
Какви се потенциалните усложнения?
При жената, нелекуваната гонорея може да се разспространи в малкия таз и да засегне и увреди необратимо матката, маточните тръби дори и яйчниците и по този начин да доведе до стерилитет. Най-често нелекувания хроничен трипер при жената може да се прояви чрез:
-болки ниско в корема
-болки в долната част на гърба
-болки при секс
-температура
-кървене между менструациите
При мъжа, нелекуваната гонорея може да засегне тестисите и да предизвика болезненото им подуване, като също може да се стигне до стерилитет.
Какво е лечението на гонореята?
Гонореята се лекува относително лесно с антибиотици от групата на цефалоспорините или тетрахинолоните. Поради честото съчетаване на гонорея с хламидиаза (при около половината от пациентите), заедно с лечението на трипера се припоръчва започване и на лечение за хламидии. Важно е лечението да се проведе едновременно и при сексуалният партньор или партньори, за да се избегне реинфекцията и т.нар. “пинг-понг ефекта“. По време на лечението би трябвало да се избягват непредпазените сексуални контакти, за да се намали риска от ново инфектиране или заразяване на партньора.
Очакваме Вашите допълнителни въпросии коментари.
Автор на статията: Д-р Васил Василев,
Университетска Болница “Александровска”, Клиника по Урология, София
