Видове депресия според протичането:
Униполярна депресия – заболяването протича само с депресивни епизоди (Рекурентно депресивно разстройство)
Биполярна депресия – заболяването протича с депресивни и манийни или хипоманийни епизоди (Биполярно афективно разстройство)
Видове депресия според тежестта:
Лека депресия – наличие на два от трите основни симптоми и два от допълнителните симптоми
Умерено тежка депресия – наличие на два от трите основни симптоми и три от допълнителните симптоми
Тежка депресия – наличие на трите основни симптоми и четири от допълнителните симптоми
Видове депресии според клиничната симптоматика:
Меланхолна депресия – симптомите са:
- Загуба на интерес или удоволствие от дейности, които обичайно доставят радост
- Снижена емоционална реактивност по отношение на позитивни стимули на средата – липса на емоционална реакция към приятни преживявания
- Ранно събуждане сутрин – 2-3 часа преди обичайното време за събуждане
- Потиснатост на настроението (дистимия) по-изразена в сутрешните часове
- Психомоторна забавеност или ажитираност
- Загуба на апетит и редукция на тегло
- Виновностови изживявания
- Подчертана загуба на либидо
Или най-общо меланхолната депресия включва триада:
- потиснато настроение (дистимия)
- понижена двигателна активност (хипобулия)
- забавен мисловен процес
Атипична депресия – симптомите са:
- Нормална емоционална реактивност – подобряване на настроението при събитие с позитивен характер
- Увеличена продължителност на съня
- Повишен апетит и увеличаване на телесното тегло
- Тежест в крайниците – ръцете или краката
- Повишена чувствителност към отхвърляне в между личностовите отношения
Психотична депресия – депресия с психотични симптоми
Симптомите на депресивен епизод + налудности и халюцинации. Налудностите най-често са свързани с виновностови изживявания и самообвининия, идеи за наличие на неизлечимо заболяване, страх от обедняване.
Следродилна депресия – засяга периода след раждането.
Основния критерий тук е времевият. Депресивният епизод трябва да е с начало през първите 6 седмици след раждането. Засяга 10-15% от родилките. Пациентките покриват симптомите за депресивен епизод, като допълнителни специфични симптоми са безпокойство, напрежение, афективна нестабилност, непрекъснати мисли и страхове свързани с новороденото. Следродилната депресия е рисков фактор за извършване на себеувреждащи действия (суицид) и/или действия, които застрашават здравето и живота на новороденото.
Сезонно афективно разстройство
Симптомите на депресия се появяват по едно и също време всяка година – обикновено през есента и зимата, различават се по тежест и обикновено спонтанно отзвучават с настъпване на лятото.
Маскирана депресия
Депресивните симптоми остават скрити и неразпознати поради богатството от телесни оплаквания – болки в гърба, стягане в сърдечната област, сърцебиене, тежест в гърдите, изпотявания, субфебрилитет, трудности при преглъщането, стомашно-чревен дискомфорт, запек, често уриниране. Телесните оплаквания мотивират пациентите активно да търсят помощ от непсихиатри. Обикновено не се открива обективна причина за соматичните оплаквания и за съжаление депресивните симптоми остават неразпознати.
Видове депресия според диагностичните критерии на МКБ-10:
Депресия в рамките на Рекурентно депресивно разстройство – заболяването протича само с депресивни епизоди.
Депресия в рамките на Биполярно афективно разстройство – заболяването протича с депресивни и манийни или хипоманийни епизоди.
Депресия в рамките на органично разстройство – депресивният епизод е следствие на първично или вторично засягане на мозъчната функция. Напр. депресивен епизод при черепно-мозъчна травма, инсулт, депресия при Болест на Паркинсон, Епилепсия, Мултиплена склероза, Системен лупус еритематозис, при еднокринни нарушения – нарушения във функционирането на щитовидната жлеза, синдром на Кшинг, болест на Адисон, при дефицит на витамин В12 и фолиева киселина, при неопластичен процес, при бъбречна недостатъчност, при миокарден инфаркт и други.
Причини за депресията:
Всеки пациент и неговите близки си задават въпросите:
„Защо на мен?”
„Какво отключва тези състояния?”
„Ще се случи ли пак?”
Причините за появата на депресивни симптоми са биологични и върху тях се наслагват фактори от средата:
Болестните нарушения при депресивните пациенти водят до промени в нивата на Серотонин, Норадреналин, Допамин и Гама-аминомаслена киселина. Промени има в системите регулиращи циркадните ритми. Установяват се дефицити в невропротективните фактори.
Протичане и прогноза
При нелекувана депресия нейната продължителност е около 12 месеца, докато при провеждане на адекватна терапия депресивните симптоми следва да се овладеят в рамките на 3 месеца. Всяко прекратяване на поддържащото лечение крие риск от връщане на симптомите.
Лечението на депресията има за цел:
1. овладяване на актуалната депресивна симптоматика;
2. профилактика по отношение на поява на следващи депресивни (афективни) епизоди.
Профилактиката има важно значение, защото при около 60% от пациентите с първи депресивен епизод в рамките на следващите 5 години има риск от поява на втори депресивен епизод.
Всеки следващ депресивен епизод повишава риска. Напр. при пациенти с 2 депресивни епизода рискът за трети е 70 %, а при наличие на 3 депресивни епизода рискът за следващ е 90%.
Причини да се търси помощ за лечение на депресията:
- Ранното лечение облекчава симптомите и скъсява продължителността на депресивния епизод;
- Мислите за самоубийство за чести при пациенти с депресия. Нелекуваните пациенти са с висок риск за извършване на самоубийство. Успешното лечение на депресията води до намаляване и пълно изчезване на суицидните мисли.
- Лечението връща нормалното усещане на пациента за себе си и за света.
- Лечението помага за превенцията за следващи депресивни/афективни епизоди.
Напр. депресивен епизод при черепно-мозъчна травма, инсулт, депресия при Болест на Паркинсон, Епилепсия, Мултиплена склероза, Системен лупус еритематозис, при еднокринни нарушения – нарушения във функционирането на щитовидната жлеза, синдром на Кшинг, болест на Адисон, при дефицит на витамин В12 и фолиева киселина, при неопластичен процес, при бъбречна недостатъчност, при миокарден инфаркт и други.
Очакваме Вашите допълнителни въпроси по темата!
Автор на статията:
